Катрин Каултър - Цената на рая

Маркъс не й отговори. Погледът му беше втренчен в гърдите й, после се премести върху пръстите, които ги бяха докосвали. Очите му потъмняха, бузите му се зачервиха. Ръцете му бавно се отпуснаха и погалиха голите й рамена. Изглеждаше напълно погълнат от заниманието си. Върховете на пръстите му запълзяха към гърдите й. Вътре в нея избухна желание да притисне плътта си към тези садистично играещи си с усещанията й пръсти. Когато дланите му се отделиха от тялото й, беше й нужно време, за да възстанови самообладанието си. Беше се вслушала в гласа на тялото си, но мъжът й я беше отблъснал. Успя да събере сили, за да отрони.

— Време е.

Погледът му не се отделяше от гърдите й.

— Да — каза той, — предполагам, че е време.

Часове по-късно, прозявайки се, тя осъзна, че няма да съумее сама да се справи с копчетата на гърба на роклята, за да я свали. Така си и остана пред огледалото, в недоумение как да постъпи. Недоумението й продължи, докато вратата между нейната и съседната стая не се отвори и на прага застана Маркъс — в кадифен халат и босоног. Тя замръзна.

— Какво правиш тук?

Той се запъти към нея, спря се съвсем близо и й се усмихна.

— Аз съм твой съпруг, а и господар на това място. Мога да бъда, където си поискам.

— Разбирам.

— Съмнявам се.

— Как намираш леля Уилхелмина?

Той се намръщи леко.

— Непредсказуема. Разсипа се от любезности към мен, но й нямам вяра. Що се отнася до Тревор, бях напълно прав — не отдели поглед от гърдите ти и няма смисъл да го отричаш. Джеймс — също, но него го занимаваха повече собствените му проблеми, отколкото атрибутите ти. Добре мина. Всички се държаха прилично. Добре е, че в момента има достатъчно теми за обсъждане като политическата обстановка например, а в немалка степен и личностите на презокеанските ни гости достатъчно отвличат вниманието. Чувала ли си песничката за Великата херцогиня Катерина с неприличните й римички? Тя и брат й, цар Александър, ще ни осигурят теми за разговор на масата за следващите три месеца.

— Чух Спиърс да си я припява. Никак не е лоша, а и той има хубав глас.

— Поне той така си мисли. Както вече отбелязах, леля Уилхелмина се държа нормално, или поне толкова нормално, колкото е във възможностите на един колонист с приспивния си начин на говорене, който може да те изкара от кожата. Доволен съм от това как мина вечерта.

Изненадващ беше наистина начинът, по който леля Уилхелмина се беше опитала да очарова Маркъс. А съпругата му цяла вечер не беше успяла да откъсне поглед от него, въпреки усилията си да се владее. Красивата уста, дълбокият глас, големите ръце с дълги пръсти, които я бяха галили, я привличаха неудържимо.

— Ако обичаш, би ли разкопчал роклята ми, Маркъс? Изглежда сама няма да мога да се справя.

Казано от която и да е друга жена, това би му прозвучало като покана за нещо повече. Но не беше такъв случаят и с Херцогинята. Със съпругата му. Тя се обърна с гръб към него и повдигна гъстата си черна коса, пусната свободно. Маркъс разкопча безкрайната редица малки копчета на гърба на тъмносинята рокля — досущ с цвета на очите й. И все пак роклята беше прекалено изрязана.

Маркъс се отдръпна крачка назад. Тя обърна лицето си към него. Той не се помръдна. В спалнята нямаше параван.

— Трябва да се преоблека, Маркъс. Ще ме оставиш ли за малко сама?

— Не. Ще те чакам в леглото.

Думите заседнаха на гърлото й. Тя го изгледа как отиде до леглото, развърза колана на халата и се освободи от него. Отметна завивките, намъкна косматото си тяло в леглото, зави се до кръста и се настани удобно, за да може да я наблюдава.

Беше си представяла разбира се, че това може да се случи, но въображението й не беше стигало до картината на съпруга й в собственото й легло, в пълно съзнание и трезвен, изпълнен с желание. Желаещ нея. Почувства плаха надежда.

— Искаш да бъдем като съпруг и съпруга ли, Маркъс?

Въпросът й беше подминат с усмивка. Той кръстоса ръце зад главата си и нареди.

— Събличай се, Херцогиньо.

Тя измъкна раменете си от роклята и синята коприна бавно се смъкна по тялото й, образувайки миниатюрно езерце в краката й. Пъхна ръце под дългата си риза и откопча чорапите си от жартиерите. Освободи краката си последователно от чехлите и от чорапите. Само по риза Херцогинята се запъти към леглото и спря съвсем близо до него. Лицето й изглеждаше много бледо на приглушената светлина в стаята, което рамката от черна коса подчертаваше още повече. Картината беше зашеметяващо красива.