Катрин Каултър - Цената на рая

Ръката му галеше гърдите й, леко ги притискаше и ускоряваше това пулсиране по непоносим начин. Ръцете й се обвиха около гърба му, около плътта, която я очароваше със силата, скрита в нея. В този миг го чувстваше свой; този мъж, който й беше и съпруг, й принадлежеше, макар и за кратко, за времето, когато желанието у него надделяваше над гнева или презрението. Толкова получаваше, с толкова трябваше да се задоволи.

Той вдигна глава и я погледна. Видя руменината, обагрила бузите й, видя как кръвта й бушува в пулсиращите вени. Ръцете й здраво го бяха стиснали.

— Херцогиньо — само каза той и отново се отпусна върху й.

Неразбираеми думи излизаха от устата й като стон; не можеше да ги сдържи, усещайки как цялото му тяло се стреми към нейното. Краката й се разтвориха, за да го приемат.

Тялото й трепереше от възбуда, а дишането му стана накъсано и забързано. Изведнъж той подхвана хълбоците й и я повдигна. После прокара топъл и влажен език по гладката кожа на корема й. Сега цялото й същество пулсираше и си даваше сметка, че ако всичко това спреше, то тя сигурно щеше да експлодира.

Дланите й бяха върху раменете му и лудо стискаха плътта му. После, когато езикът му се заспуска надолу, тя зарови пръсти в косата му и с вик отхвърли глава назад, мятайки я по възглавниците. Тогава устата му се плъзна към черния триъгълник между краката й. Усещанията й бяха неописуеми и тя напълно им се отдаде. Цялото й същество се разтвори за изживявания, които никога не беше и не би могла да си представи. Трудно й беше дори да диша. Тя цялата се беше превърнала в усещане, в лудо вълнение, което разтърсваше сетивата й и изтръгваше викове от устата й. Устните и езикът му продължаваха да изгарят плътта й, а когато усещанията й преминаха точката си на върховно напрежение, движенията им станаха бавни и нежни, но без да се отделят все още от нея; малко по-късно той се отдръпна, изправи се, хвърли поглед надолу към телата им, след това я разтвори и влезе силно и дълбоко в утробата й.

Тя извика и се изви нагоре, така че почти го отхвърли от себе си. Ръцете й се увиха около врата му и притеглиха устните му към нейните. Тя усещаше цялата му тежест и сила, а езикът му проникна надълбоко в устата й — така, както членът му бе проникнал в тялото й. Не мина много време, когато почувства как той се напряга и с още по-голяма сила задълбава в нея. И тя просто засмука стоновете му с устата си и го притисна към себе си. Искаше й се завинаги да останат така. Слети.

Той се измъкна от прегръдката й и застана до леглото. Гърдите му се повдигаха и спускаха от усилието, съпроводило трескавата гонитба на облекчение. Тялото му лъщеше от пот. Тя изпита отчаяно желание да го докосне, да прекара връхчетата на пръстите си по очертанията на мускулите на неговите ръце, рамене, корем. Никога не беше си представяла, че тялото на мъж може да бъде толкова красиво и да й доставя такова неизразимо удоволствие.

Тя протегна ръце към него, изпълнена с неудържимо желание да го върне към себе си, отново да почувства тежестта на тялото му върху своето. Но внезапно разбра, че сега тялото и умът му, измъкнали се от властта на плътското влечение, са далеч от нея. Беше отново сама. Придърпа завивките нагоре. Под тях можеше да се скрие и да се почувства защитена.

— Проклятие! — каза той.

— Защо ругаеш? — тревожно намръщена понита тя. — Обърках ли нещо?

Очите му се присвиха.

— Нямах намерение това да се случи — тя долови отвращение в гласа му.

Боже, той съжаляваше за случилото се! Но вече нямаше насреща си срамежлива девица, с която да се гаври, както му хрумне. Гордостта й заговори в нея. Беше й трудно да запази невъзмутимостта в гласа си, но все пак успя, казвайки.

— Какво не си имал намерение да се случи? Не си искал да останеш при мен ли?

Той сви рамене и грабна халата си.

— Истинско падение за мен беше, че пожелах да остана при теб, Херцогиньо, но това вече няма да се повтори. Следващия път ще постъпя както трябва. Сигурен съм, че току-що случилото се няма да е от значение.

— За какво говориш, Маркъс?

— Ще разбереш — усмихна се съпругът й унило. — Без съмнение ще разбереш, още преди нощта да е изтекла.

Тя беше очаквала нещо друго, макар и да не знаеше точно какво. Може би някакъв нов знак за близост от негова страна. Защото онова, което я беше накарал да почувства, надхвърляше всичките й досегашни представи. То беше повече от чудесно — то бе грандиозно: беше се почувствала като неразделна част от него, колкото и той, бидейки мъж, да бе различен от нея в мисъл, тяло и енергия.