Катрин Каултър - Цената на рая

— Много сте бледа и слаба. Изяжте овесената каша, правил съм я по шотландска рецепта.

Тя се остави да й помогне да седне и се загледа в димящото ястие.

— Мразя овесената каша, Баджър. И не съм слаба. Момичешката рокличка създава такова впечатление.

Той се намръщи и каза.

— Забравих, че я мразите, откакто ядете и друго освен майчиното си мляко. Ето ви сладки кифлички, изяжте тях.

— Не, благодаря. Госпожа Гуузбъри те е допуснала в кухнята? Знам как изглеждам, Баджър. Много зле.

— Мисля, че тази сутрин негова светлост помоли госпожа Гуузбъри да си вземе отпуска и хубаво да си почине. Кухнята сега е поверена на мен. Разполагам с още двама готвачи, които мога да наставлявам, ако не желая лично да се занимавам с приготвянето на ястията. Както казах на негова светлост, аз продължавам да съм ваш камериер и задълженията ми са първо към вас. Ако се съди по изражението на лицето му, думите ми никак не му се понравиха, но запази самообладание. Изглеждате крехка и беззащитна в тази рокля и най-добре ще бъде за негова светлост да внимава как се отнася с вас.

— Кифличките са много вкусни, Баджър. Негова светлост винаги постъпва и ще постъпва както му е угодно. Не можеш да го промениш.

— Господин Спиърс и аз ще положим усилия да го променим, ако възникне такава необходимост. Кажете ми какво се е случило. Господин Спиърс беше силно разтревожен, защото негова светлост се отнесъл грубо с него…

— Да, знам. Пратил го по дяволите. Нищо повече не мога да ти кажа. Строго лично е.

— Не ви е наранил отново, нали?

— Никога не ме е наранявал истински. По-скоро обратното.

— Аха. Колко странно. Или пък не? Трябва да помисля. Божичко, вие се изчервявате, Херцогиньо!

— Баджър, вярно, че за мен си бил баща, повече от родния ми, но трябва да си дадеш сметка, че понякога забележките ти ме карат да се чувствам неудобно. Запомни, моля те, че не съм студенокръвна, наистина не съм.

— Ще кажа на господин Спиърс да не се притеснява. Херцогиньо, ще ми кажете ли, ако негова светлост премине границата на позволеното от възпитанието му на джентълмен?

— Не знам — отвърна тя с внезапно събуден интерес. Къде се намираше границата и какво имаше отвъд нея? Самата тя миналата нощ беше достигнала до състояния, непознати й дотогава. Познаваше ли себе си и своите граници? Какво още би могло да има отвъд? Много й се искаше да узнае.

— Предлагам да седнем в малката дневна, която вие харесвате, Херцогиньо, и да подготвим менюто за седмицата. Решил съм да си премеря силите в приготвянето на някои от жабарските ястия със специалните им сосове. След двадесет минути?

Тя кимна. Баджър я потупа но рамото и се запъти обратно към кухнята.

Тогава зад нея прозвуча познат глас.

— Не трябва да позволяваш на един слуга такова свободно поведение, Херцогиньо. Той не само наистина те докосна, но си позволи да фамилиарничи през целия ви разговор. А говореше и на френски!

— Всичко ли чухте или само последната част?

— Достатъчно, смея да твърдя — леля Уилхелмина беше готова за битка.

— Чудесен ден, не мислите ли? — каза Херцогинята. — Ще изляза на разходка. Какво мислите ще е по-подходящо, лельо Уилхелмина — боне или малка сламена шапка, вързана под брадичката с бяла панделка?

Леля Уилхелмина я изгледа напълно озадачена и прехапа долната си устна.

— Или, може би, трябва да облека костюм за езда. Тогава ще мога да си сложа възхитителната шапчица от боброва кожа с късото щраусово перо. Какво е вашето мнение?

— Надявам се конят ти да те хвърли, кучко такава.

— Какво? Моля за извинение, госпожо?

— Казах: трябва да внимавате да не се изгубите или да не паднете от коня.

— А, да, разбира се. Точно това чух и аз. Загрижеността ви ме изненада и трогна.

— А защо просто не се махнеш?

Херцогинята й се усмихна и наклони глава на една страна.

— Казах: защо не се порадвате на хубавия ден?

— Разбира се, че точно това казахте. Добрината ви може да се сравни само с тази на баща ми, който ме направи наследница на цялото си имущество.

— Е, никак не ни се искаше да сме чували за теб, но нямаме избор. Познаваме те достатъчно от писмата на Гуенет. Всички знаят, че си се оженила за негова светлост заради титлата и парите му.

— Всички? Бихте ли могла да бъдете по-конкретна, госпожо?

— Така е по думите на моя скъп Тревор, а той е много умен.

Тревор да каже такова нещо? Успя да запази спокойствието в гласа си.

— Не е вярно. В най-лошия за мен случай наследявах петдесет хиляди лири, напълно достатъчна за мен сума. Маркъс щеше да се намери в неприятно положение, ако не бяхме се оженили, не аз.