Катрин Каултър - Цената на рая

— Монологът ти е подходящ за мелодрама — отбеляза той студено, — но на теб не ти отива.

Тя само поклати глава. Казаното беше казано и той не се противопостави на думите й, само си изми ръцете. Маркъс се изправи и закрачи из стаята, удряйки се по крака с камшика си за езда.

— Този нетърпим нахалник Спиърс ме изтръгна от съня ми сутринта. Лицето му, надвесено над мен, се преля направо в съновиденията ми, където ме поучаваше с недоволството на пастор от непокаял се грешник.

Тя запази мълчание.

— Мълчиш? Разбира се, ти вечно мълчиш. Така никога не поемаш риска да изпаднеш в слаба позиция, нали? Но няма значение. Спиърс е наясно, че съм бил в леглото ти, където съм се гаврил с непорочната ти личност и беше загрижен. Несъмнено в това време Баджър тревожно е очаквал пред вратата пълен доклад за разигралата се драма. Препоръчах му да върви по дяволите и той се превърна в самата надменност, след което с възможно най-сладникавия си гласец ми заяви, че щял да се погрижи за банята на моя светлост. После, по мое мнение, отиде да се съветва с вероломния Баджър. Трябваше ли да му кажа колко много ме желаеше? Как стенеше и се извиваше, когато те докосвах? Не му разказах и предполагам, че съм постъпил правилно. Не разруших вярата му, че си преродилата се Мадона. Пак мълчиш. Червенокосата ти прислужница сгреши в оценката си. Малко е да се каже, че изглеждаш нелошо. Ти си ужасно красива, без никакво преувеличение — с черната си коса, обкръжаваща лицето ти, и с червените си устни, въпреки че сега да подути. Може би съм бил твърде груб снощи? — той се наведе и се подпря на ръце от двете й страни. Топлият му дъх погали бузата й. — Малко подути, но много меки. Ако нямах друга работа, щях още сега да смъкна тези завивки, да извадя члена си и така да те подпра с него, че да не можеш да си кажеш името след това!

Тя го погледна право в сините му очи.

— Кой знае!

Той трепна, изгледа я колебливо и се овладя с усилие.

— Ще се видим по-късно.

И си тръгна, оставяйки я да гадае какво се върти в ума му.

Беше го изненадала и това можеше да се счита за успех. Появи се Маги, изпратена очевидно от Маркъс, и скоро господарката й беше изкъпана, парфюмирана, напудрена и облечена в семпла сутрешна рокля от бял муселин с два широки волана, падаща грациозно до глезените. Краката й бяха обути в бели чорапи и бели обувчици с малки панделки. Херцогинята приличаше на сладка благовъзпитана госпожица от порядъчно училище, правеща първата си поява в обществото, с подобаващия за положението й свян. Смешно. Беше купила роклята по времето, когато нищичко от нещата, които се случват между мъжете и жените, не й беше известно. От това, което на нея като жена може да й се случи.

Тя придърпа с въздишка плата колкото е възможно по-надолу, но роклята продължаваше плътно да я обвива отвсякъде. Шията й напълно се скриваше в дантела, обточила дрехата.

— Какво се опитвате да направите, Херцогиньо? — попита я Маги. — Недейте да съсипвате чудесната линия на роклята. Аха, разбирам. Искате да съблазните негова светлост. Е, в такъв случай не е лошо нещичко да се покаже, но не е и абсолютно необходимо, не и при другите ви природни дадености.

Смехът, с който Херцогинята посрещна коментара й, беше печален, дори скръбен, и Маги замлъкна за момент. Само за момент.

— А сега чуйте един съвет. Дългата коса е отново на мода. Няма повече работа за разни некадърници, окастрящи хубавите дамски прически с ножиците си. Нека запазим дебелите плитки, които навивате на главата си и да пуснем няколко къдрици свободно да падат на раменете. Малките букли върху ушите не ви отиват. Косата ви не е чак толкова разкошна като моята. И престанете да се притеснявате, че той няма да забележи женското у вас. Мъжете всичко забелязват, особено скритото под дрехите, но наглед не го показват, поне в компанията на дами, за да не нарушат репутацията си на джентълмени.

— Разбирам, Маги — каза Херцогинята, след като успя да смели получената информация. — Благодаря ти.

Маги й се ухили лъчезарно и поглади собствената си коса, цялата навита в невъзможни ситни букли, които наистина засилваха привлекателността й.

— А сега е време да слезете за закуска — каза Маги в заключение.

Баджър я очакваше в стаята за закуска — не много голямо, почти кръгло помещение, в което ярката слънчева светлина нахлуваше от големи прозорци с източно изложение. Масата не предлагаше достатъчно място за всички роднини, събрали се напоследък в Чейз Парк, и тя реши, че те са предпочели да закусят в трапезарията. За щастие бяха я оставили сама.