Катрин Каултър - Цената на рая

— Петдесет хиляди лири! Нечувано е такова богатство да се оставя на копеле!

— Ще те помоля да не забравяш, лельо Уилхелмина, че баща ми ме направи свое законно дете, скоро след като ми завеща парите. Досадно е, когато паметта ти изневерява. Направо ми се доспива в компанията ти.

— Графът не изпитва никакви чувства към теб. Ожени се по необходимост. Ще си намери безброй любовници и ще се разкарва с тях под носа ти.

— Е, не виждам защо това трябва да те притеснява. Скоро ще си заминеш за Балтимор, а аз няма да си спомням и думичка от казаното от теб.

И за пръв път Херцогинята остави Уилхелмина Уиндъм, неспособна да отговори но какъвто и да е начин.

Тя отиде при Баджър и прие без възражения предложеното от него меню, като от своя страна направи две допълнения.

След още двадесет минути, облечена в плътно прилепнала черна амазонка с еполети, високи черни ботуши и закачливо килната черна шапчица от боброва кожа с щраусови пера, се отправи към конюшнята за кобилата си.

Тревор тъкмо възсядаше непокорния си жребец, чийто опити да го хвърли от широкия си гръб, го развеселяваха. Когато я видя, извика.

— Ела с мен, Херцогиньо! Ще ходя до Рийт да изпълня една поръчка на майка ми.

— Дотам е два часа езда, Тревор.

— Зная. Получих отлични упътвания от Сампсън. Ела с мен, Херцогиньо.

— Момент, вие двамата — Маркъс се приближи, пляскайки по ботуша си с камшика за езда. — В настроение съм за езда и Рийт е подходящ като цел. Сам без съмнение ще се изгубиш, Тревор, а Бог ми е свидетел, че Херцогинята не може да ти бъде от помощ.

Отговорът беше толкова провлечен, че човек оставаше с впечатлението, че ще са нужни часове на Тревор да изрази мисълта си.

— Въпреки всички затруднения, които вероятно щяха да ни връхлетят, щяхме да се справим, Маркъс. Явно ти твърдо си решил да се присъединиш към нас. Да тръгваме, скъпи приятелю, преди жребецът ми да се е нахвърлил на кобилата на Херцогинята, че тогава наистина ще загазим.

Тримата препуснаха през парка и после по дългата алея, оградена от гигантски дъбови и липови дървета. Продължиха по тесния провинциален път, водещ на юг. Яздеха в напрегнато мълчание. От тримата тя най-леко и безгрижно вдъхваше чистия летен въздух. Дори се усмихна, когато Маркъс успя да промуши коня си между другите два. Подобна проява на ревност я изненада, но й достави и абсурдна радост. Чудеше се колко ли ще съумее той да се сдържа.

Оказа се, че не за дълго.

— Не ми харесва, когато излизаш без мое разрешение с хора, които слабо познаваш 27 27 Strange на английски означава и „непознат“, и „странен“, което е във връзка със следващата глава. — Б.пр. , Херцогиньо.

Тя се извъртя в седлото към него.

— Странен? Смяташ, че Тревор е странен ли, Маркъс? Екзотичен? Особен? Нали не мислиш така само защото не харесваш името му?

— Много добре разбирате какво искам да кажа, мадам. Не си играй на думи с мен, особено в присъствието на тоя негодник. Прекалено голямо е удоволствието за него.

— Значи аз съм не просто странен, а и негодник. Мнението ти ме издига в собствените ми очи, братовчеде.

Маркъс осъзна, че разговорът го прави за смях и почти не отвори уста, докато стигнаха Ричмънд, само на четири мили източно от малкото селце Рийт, разположено по склона на хълма. Спряха пред странноприемницата „Черния бик“ да пийнат по чаша ябълково вино.

— Тъй като съм с теб, Херцогиньо, ще можеш и ти да влезеш в пивницата — информира граф Чейз съпругата си, докато ръцете му я смъкваха от седлото. — Ако само те придружаваше този мизерник, щеше да ти се наложи да го почакаш навън, така че всеки да разбере, че се съобразяваш с положението си и с благоприличието, и да се отнесе към теб с подобаващ респект.

— Грижовен съпруг — каза Тревор с усмивка. — Запази словесните стрели за себе си, Маркъс. Аз съм жаден. Винаги ли е толкова загрижен какво мислят хората за теб? — обърна се той към Херцогинята.

— Не — гласеше отговорът — за първи път е. Харесва ми. Прави го да изглежда авторитетен.

— Авторитетен? Изтъкваш го като положително качество, така ли? Ти какво ще кажеш, Маркъс?

Каквото и да мислеше Маркъс, запази го за себе си и закрачи пред тях към странноприемницата.

За нейна изненада, след като мъжете получиха чашите си с бира, а за нея бе сервирана по-подобаващата за дама лимонада, разговорът между двамата братовчеди продължи съвсем нормално — за войната между Англия и Америка. Сякаш най-добри приятели бяха седнали на чашка. Обсъждаха стратегията и тактиката като опитни военни, без да се докосват до политика или принципи. Стига тя да не излизаше от ролята си на мълчаливо присъствие на диалога им, както в случая, те се държаха дружелюбно един към другиго.