Катрин Каултър - Цената на рая

— Ти не ме желаеше преди — каза тя, тази негова съпруга, упоила го, за да се омъжи за него, и отдала му девствеността си, за да го лиши от възможност да извърши глупостта, ако дори той в гнева си би извършил такава глупост, да анулира брака.

— Вярно е — каза Маркъс, — но аз съм мъж. Тъй като си моя съпруга и мнението ти в случая е без значение, бих могъл да се възползвам от това обстоятелство. По-удобно е, отколкото да се трепя да яздя до Дарлингтън, за да си намеря там някоя проститутка, която да се погрижи за удоволствието ми. Не че ще ми бъде особено приятно с теб, но ще се справя. Дори и на хапчици да получавам удоволствието си, ще ми стигне. Хайде, ела сега тук. Искам да махнеш тая риза.

— Но ти каза, че не желаеш дете от мен. И че ще си отмъстиш на баща ми, като не допуснеш мое дете да го наследи.

— Точно така казах и това имах предвид.

— Не разбирам.

— Не се съмнявам, че не разбираш, но скоро ще ти се удаде. Много те моля да не издаваш никакъв звук, докато те обладавам, Херцогиньо. И на каменен блок да приличаш, все някак ще се справя. Само недей да скимтиш, да стенеш или да цивриш.

— Няма да ме наричаш Лизет, нали?

Смехът му прозвуча неприятно.

— О, не, разбира се. Но възможно е да те нарека Целеста.

Тя пребледня още повече, но потисна дълбоко в себе си зародилата се реакция, без нищо да проличи на лицето й.

— Ти беше в Лондон една единствена нощ.

— Е, и?

— Бил си с тази Целеста през въпросната нощ?

— Да. Доста добре се справи. По-зле от Лизет, но й е простено, защото е от Бристъл, а там може да се упражнява само с груби моряци. Гърдите й бяха изключително впечатляващи с размерите си. Просто не можех да ги обхвана, а дланите ми не са малки. Не че това е от някакво значение. Хайде идвай, Херцогиньо.

Все пак всеки човек имаше гордост и посегателствата върху нея бяха допустими в определени граници.

— Не, Маркъс. Не мисля, че ще дойда — не можеше да понесе и думичка повече от него или каквото и да било. Завъртя се, грабна робата си от края на леглото и тръгна бързо към вратата, обличайки се в движение. Ръката й беше на бравата, когато усети, че той е зад гърба й, докосва я, притиска вратата с дясната си ръка над главата й. Тя се опита да я отвори, но напразно.

Той се наведе, лявата му ръка повдигна косата й, а устните му целунаха шията й.

Тя застина. Робата едва се крепеше на тялото й, защото по неведоми причини коланът й беше изчезнал. Дъхът, а после и устните му затоплиха ухото й.

Тя не мърдаше и не издаваше звук. Не смееше дори да диша.

Много нежно и внимателно той я обърна, вдигна я на ръце и я занесе до леглото, върху което я положи по гръб. Застана над нея, гол и внушителен, и тя не смееше да го погледне, страхувайки се, че вълнението ще я задуши, ако го стори. Той смъкна с рязко движение робата й и каза с усмивка.

— А сега и ризата.

Повдигна бедрата й, за да издърпа ризата до кръста й, после изправи другата половина от тялото й, опря главата й на гърдите си и съблече последната й дреха.

Настани я обратно върху леглото и се опъна на едната си страна до нея. Не я докосна, само наблюдаваше лицето й.

— Толкова студена, толкова сдържана — каза той, приглаждайки назад кичур коса, паднал върху челото й. — Какво друго би могъл да иска човек от съпругата си, която — отгоре на това, е и лейди. Белег на добро възпитание е да се скриват чувствата, които могат да издадат някакви телесни желания. Но за мен е разочарование. Имаш много хубави уши, Херцогиньо — езикът му премина по очертанията на ухото й.

Ставаше все по-трудно, но тя съумяваше да продължава да запазва външно самообладанието си.

— Никога вече не обличай рокля като тази, която носеше снощи — продължи той в ухото й. — Красива е и очевидно скъпа, но е предназначена за куртизанка.

— Искаш да кажеш, че би подхождала на майка ми?

Той замълча за момент.

— Не съм казал такова нещо.

— Боиш се, че и аз ще стана куртизанка, защото е в кръвта ми, а което е в кръвта ми започва да се проявява в дрехите?

— Може би, не знам със сигурност. Не мърдай сега — той се наведе към нея и гърдите му се долепиха до нейните. Очите му се затвориха в желанието му да се отдаде на усещането за жена. Ръката му се спусна към лицето й, премина по скулите, носа и се спря на шията. — Толкова си бяла! — наведе се и целуна шията й там, където пулсираше кръвта. После устните му срещнаха нейните и изгарящата им топлина прогони от главата й всякаква мисъл за Лизет и Целеста. Херцогинята разтвори уста и му предаде на свой ред собствената си топлина и възбуда, набъбващи пулсиращо отвътре й и подтикващи я към освобождаващ вик, който тя се насилваше да сдържа и сдържа.