Катрин Каултър - Измамата

— Ти си единственият й внук. Тя си е позволила малко ирония.

— Ирония, да — съгласи се Едмънд. — Ще трябва да сложа ирония в моята история. Вероятно ще можеш да ми кажеш какво точно означава, когато вече съм готов да я използвам. Искаш ли да чуеш историята ми, татко?

— Да, тази вечер. Ти ще ми я разкажеш, за да разсмееш и мен.

— Много е умен, ваше благородие. Едмънд, покажи на баща си каква стратегия ще използваш, за да победиш Наполеон.

С тези думи Еванджелин се отдръпна от бойното поле. Баща и син преподредиха войниците и преместиха артилерията. И всичко това под канонадата от превъзбуденото бъбрене на детето.

— Добър изстрел, Едмънд. А сега насочи оръдието към предната линия. Да, точно така. Отлично. Сега огън!

— Уцелих! — изписка детето. — Ударих те право в уязвимите части!

— По дяволите! Трябва да внимавам, иначе ще пометеш целия ми батальон. Откъде научи това — „уязвимите части“?

— Бъниън нарича корема ми „уязвимите части“. Казва, че трябва да внимавам със средните части от тялото си, защото са по-меки от останалите. Виж, татко, Ева се смее!

— Да, дори и очите й леко блестят. А сега какво ще кажеш да заведеш баба си на базара край Пантеона?

Едмънд изгуби ума и дума от радост.

— Но аз все още не съм ходил там! Да, татко, да!

— Много добре. Бъниън е готов с палтото и ръкавиците ти. А баба ти сигурно те очаква с нетърпение.

Едмънд обви ръце около врата на Еванджелин, целуна я по бузата, поклони се ниско на баща си и излетя. От коридора се чу гласът на Бъниън. Детето пак нададе вик. Еванджелин се обърна към херцога. Огромен, ленив и невероятно красив.

— Знае ли нейно благородие какво удоволствие я очаква?

— Мислиш, че съм я принудил да го направи, защото съм искал да остана насаме с теб?

Изправи се, подаде й ръка и я издърпа до себе си. Вдигна поглед към него. Беше й абсолютно невъзможно да не го направи просто защото той беше там, а на нея й доставяше неизмеримо удоволствие да го съзерцава. После преглътна, опита се да отстъпи назад, но той не пусна ръцете й.

— Вярно е, че исках да остана насаме с теб, но в интересна истината идеята беше изцяло нейна.

Дългите му пръсти преминаха леко по ръцете й и се спряха на шията. Повдигна брадичката й.

— Мисля, че се налага да те целуна. В противен случай ще полудея.

Приведе се и леко докосна устните й. Дъхът й излезе като въздишка.

Искаше да се отдръпне, наистина го искаше, но нямаше сили. Сгуши се в него и долови как сърцето му забива учестено. Взе я в обятията си и я повдигна така, че тя напълно се изравни с него. Усети желанието му. Без да си дава сметка какво прави, се притисна още по-силно към него. Целуна я страстно — езикът му нежно докосваше нейния. Беше внимателен. Може би за да не я уплаши.

Но в душата й нямаше нито капчица страх. Искаше го гол. Искаше го легнал по гръб, а тя — върху него. Искаше да го целува дотогава, докато се задъха от удоволствие. Отчаяно копнееше да го гали… да го опознае целия… да го докосва и целува чак до палците на краката… Ала повече от всичко на света жадуваше да му каже истината, цялата истина…

Някак си успя да се откъсне от него. Това беше най-трудното нещо, което някога беше правила. Той я пусна. Задъхваше се. Очите му бяха потъмнели от желание. Нямаше сили да го погледне, защото знаеше, че точно такива са и нейните. Настървени. Отчаяни. Извърна се и се втренчи в камината.

— Мисля, че никоя дама не може да ви устои, ваше благородие.

— Аз си имам име, както знаеш! И смея да твърдя, че всяка дама, която ми откликва по твоя начин, заслужава да ме нарича с него. Може и „Сейнт Джон“, ако „Ричард“ не ти харесва. Баща ми ми казваше Сейнт Джон, когато искаше да бъде по-строг. А ти, Еванджелин, когато не ме избягваш, се опитваш да ме разсееш. Имаш ловък език. Но както току-що видя, това не може да ме държи дълго време на разстояние. Желая те. Желая те много повече от вчера, дори от тази сутрин. Трябва да направим нещо по този въпрос.

Затвори очи, като че ли да се защити от думите му. Страстта, която я изгаряше, бе много повече от желание. Но не трябваше да мисли за това. Нужно беше да подходи разумно към въпроса. Херцогът е имал десетки жени, така че съвсем естествено беше да желае и нея — все пак е относително приятна.

— Всъщност вие сте този, който има ловък език.

— Радвам се, че мислиш така особено ако имаш предвид момента, когато е в устата ти.

Представи си го гол, излизащ от морето. Полудяваше. Вече започваше да разбира какво означава похотта. Идваше й да се разпищи.