Катрин Каултър - Измамата

— Нямате ли някаква интимна връзка? — Опитваше се да запази тона си хладен и незаинтересован. — Една-две метреси, които ви очакват с разтворени обятия?

— Може би… — Сети се за Моргана, за чийто прекрасен апартамент той плащаше наема в края на тримесечието. — Но това няма значение.

Приближи се отново и нежно обгърна шията й. Пръстите му я обсипаха с гальовност. Тя не помръдваше и не откъсваше поглед от огъня. Гласът му опари ухото й:

— Какво става, Еванджелин? Да не би да се страхуваш от мен? Че ще те прелъстя и изоставя? — Силните му пръсти продължиха да галят шията й. Много бавно я обърна към себе си: — Страхуваш ли се от мен?

— Не. Страхувам се ЗА теб!

— Какво пък би трябвало да означава това?

Само поклати глава.

— Няма ли да ми кажеш?

Отново поклати глава и не пророни и дума. Почувства как устните му докосват нейните леко като перце. Внезапно го пожела, макар че не беше напълно сигурна какво точно означава това. Знаеше, естествено, че той ще влезе в тялото й — странна работа, но сигурно прекрасна като него самия. Копнееше да го долепи до себе си. Жадуваше сърцето му да бие до нейното. Искаше да прави с нея всичко, което си пожелае, защото то несъмнено ще е прекрасно. Беше толкова близо до нея! Твърд! И този аромат… Обожаваше аромата му, горещината на тялото му, нежността на дългите му пръсти… Затвори очи и остави устните му да я омаят.

— Твоят непорочен непрежалим съпруг е бил абсолютен дървеняк.

Опита се да се откъсне от него, но той не я пусна.

— Андре беше чудесен човек!

— В момента те уча как да ме целуваш, Еванджелин. Бих си помислил, че аз съм първият мъж, който те докосва и целува.

— Андре беше мой съпруг.

Отново започна да я целува. Този път езикът му проникна по-навътре в устата й и я стресна. Тя си пое много леко дъх, ала той се отдръпна и се загледа в нея.

— Ти си абсолютна загадка, Еванджелин.

Отвори уста, за да му каже. Но… О, не! Еджъртън ще заповяда да убият Едмънд!

— Ваше благородие, простете, че ви обезпокоявам, но шивачът е тук.

Беше Грейсън.

Херцогът докосна челото й със своето, пое си дълбоко дъх и я пусна.

— Благодаря ти, Грейсън. Кажи му, че слизам.

Овладя се. Оправи косата й, а после и роклята.

— Така. Сега никой не би се досетил, че беше готова да паднеш на килима и да ми позволиш да правя с теб каквото си поискам. — А после добави през рамо: — Трябва да решим, Еванджелин. Надявам се, че непрежалимият ти Андре вече не владее сърцето и чувствата ти.

Не й предостави никаква възможност за отговор. Излезе, като притвори внимателно зад себе си вратата на детската стая.

Мариан Клотилд се обърна към сина си:

— Едмънд поиска да му дам примери за ирония, скъпи. Бях изумена. И знаеш ли, не можах да се сетя за нито един пример. Каза, че имал нужда от ирония за историята си.

— Какъв по-добър пример за ирония от настоящата ситуация! — възкликна херцогът, който се питаше какво става с живота му.

— Сравнението ти е много интересно. Надявам се, си даваш сметка, че Едмънд се разбира много добре с Еванджелин. Тя го обича от все сърце, а той я обожава. Идеята да стане негова бавачка се оказа много удачна. Все пак не мога да си обясня, скъпи — тя отпи от чая си, — защо Еванджелин категорично отказа да дойде на бала с маски у Сандерсън под претекст, че няма подходящ костюм. Предложих да й осигуря, но заяви, че в никакъв случай не може да го приеме. Нямах намерение да я карам да се чувства като бедна роднина. В този случай гордостта й е ненужна. Защо не поговориш с нея? В последно време е станала много мълчалива, рядко излиза от къщата и е започнала да отслабва. Не знам какво не е наред, скъпи, но трябва да оправиш нещата. Знам, че ще се радва да отиде на бала та кой ли не би се радвал! Ще се погрижиш ли? Дори и Грейсън разсъждаваше на глас по този въпрос, което е крайно необичайно. Той явно също е много привързан към нея.

Херцогът се загледа смръщено в искрящите въглени в камината. От деня, в който едва не я облада в стаята на сина си, тя го държеше на разстояние. Какво ли щеше да се случи, ако Грейсън не беше съобщил за пристигането на шивача. Всъщност отлично знаеше какво щеше да се случи и едва се въздържа да не простене на глас, когато си представи как прониква в нея.

Тя го желаеше. Много. Очевидно бе достатъчно само да я докосне и се отпускаше в обятията му. Това му доставяше неизмеримо удоволствие. В същото време обаче съзнаваше, че никога, ама никога повече не трябва да го прави. Но явно просто не можеше да си удържа ръцете, когато бе сам с нея. Наистина трябваше да разрешат тази ситуация. Само че изобщо не бе сигурен какво да прави, тъй като не я разбираше. Когато заговори, думите му бяха насочени по-скоро към огъня: