Катрин Каултър - Измамата

— Не бих определила мадам като жилеста — обади се Фелиша. — Напротив.

— Само от вас мога да се надявам на подкрепа, Фелиша.

— Подкрепа ли? — изсумтя лейди Пембърли. — Рисковано е да се очаква подобно нещо от госпожица Бърборана. Сигурно ще ме вкара в гроба, докато й намеря съпруг, за предпочитане — глух. Доведох само нея тази вечер, а не някоя от другите чаровни млади дами, които са под мое попечителство, за да не бъда обвинена от херцога, че си пъхам носа в неговите работи. Но ти все още не си женен, Ричард. Само един наследник изобщо не е достатъчен. Така че внимавай, момчето ми. Нито дума повече няма да излезе от устата ми по повод мрачното ти настроение през последните седмици. Горката ти майка вече се чуди какво да направи, за да те развесели.

Херцогът дръпна шнура на звънеца. Според Еванджелин твърде рязко. За какво мрачно настроение ставаше въпрос? Спомни си, че снощи, когато се появи в библиотеката, поведението му бе далече от представите за обаятелност. Какво ли се бе случило?

Много скоро й се удаде да разбере, защото лорд Петигрю прошепна:

— Съжалявам, Ричард. Все още не сме хванали човека, убил Роби Фарадей. Знаем, че в министерството има шпионин, но засега самоличността му остава пълна загадка. Ала всъщност кого се опитвам да заблудя?! Шпионите са вероятно много повече от един. Това побърква всички ни.

Еванджелин бавно изрече:

— Не ви разбирам, лорд Петигрю. Наполеон вече не е на власт. Защо все още има шпиони?

Усети, че Джон Еджъртън я наблюдава смутено. Защо? Защото забелязва, че навлиза във води, в които може да се удави? Или се страхува, че ще се обърне против него?

Дрю Халси се усмихна на изключително красивата жена, която бе висока почти колкото него.

— Когато има повече от един човек, мадам, има и повече от една идея. И щом идеите станат две, при това и двете ожесточено отстоявани, се поражда свирепо разногласие. Все още има хора, които искат Наполеон да се върне на престола. По тази причина в страната и до днес действа добре разработена шпионска мрежа.

— И един от тези шпиони е убил човек, познат на херцога?

— Да. Робърт Фарадей беше добър приятел на всички ни.

— А вие, лорд Петигрю, работите за правителството, така ли?

— Да. Както и Джон, а и херцогът от време на време.

Еванджелин не вярваше на ушите си. Как може Ошар да очаква от нея да свърши нещо, след като херцогът е толкова вътре в нещата? Бил е убит негов приятел. Вероятно — от Джон Еджъртън. И сигурно по заповед на самия Ошар.

— Всички правим каквото можем, не съм ли прав, Еванджелин? — Въпросът дойде от сър Джон.

— Достатъчно! — кресна херцогът.

Не искаше да мисли за Роби и за безсмислената му смърт. Защото го болеше. Защото така го разяждаше отвътре, че му идеше да завие.

— Крайно време е да отидем в трапезарията. — Кларъндън поведе гостите си.

— Ще се присъедините ли към мен за по едно бренди в библиотеката?

Беше късно. Огромният стенен часовник отдавна бе отброил единадесет. Нямаше никакво желание да отива с него. Искаше й се да пропълзи под завивките на леглото си и никога да не си покаже носа навън. Ала знаеше, че не трябва да му позволява да забележи, че нещо не е наред. Затова кимна усмихнато в знак на съгласие, като че ли точно това е чакала. И си спомни какво й бе казал Джон Еджъртън на път към трапезарията: „Винаги съм знаел, че ще ставаш все по-красива. Нали си спомняш колко много те желаех!“

„Аз бях само на седемнадесет“, му бе отговорила тя.

„Достатъчно голяма“, бе свил рамене той. „Жените са винаги достатъчно големи. Но ти ми обърна гръб. Каза на баща си, че съм прекалено стар. Не се и съмнявам, че онзи мръсник се е съгласил с теб. Бях сигурен, че някой ден ще ми падне в ръцете.“ — Бе погалил бузата й с кокалчетата на пръстите си. — „Както и ти, разбира се. Сега ще правиш точно онова, което аз ти кажа, Еванджелин!“

И беше прав. Стискаше и двамата в лапите си.

Тогава му се бе наложило да прекрати разговора, тъй като херцогът се бе обърнал към тях и ги бе изгледал смръщено. Забелязал това, Еджъртън бе направил следния коментар: „Е, не искам да го карам да ревнува. Радвам се, че той вече те желае. Това ще улесни доста нещата, ако случайно разбере за теб и твоята… ъ-ъм… мисия.“

„Съмнявам се, че би ги улеснило“, бе отвърнала тя. „Ти си убил един от приятелите му. Нищо не би го спряло да си отмъсти, още по-малко една жена, която просто е искал да вкара в леглото си.“