Катрин Каултър - Измамата

— Майка ми беше англичанка. Всъщност аз израснах в Англия, милейди, и претендирам, че го говоря перфектно.

— Мисля, че вече е достатъчно опърлена — намеси се херцогът. — Хайде, лельо Юдора, не се опитвай да я прогониш, след като току-що е пристигнала. За Едмънд сега тя е слънцето. Помисли и за щастието на сина ми, ако обичаш. Той вече предпочита нея както пред Роуън Карингтън, така и пред Филип Мерсьоро.

— Никога не съм си и помисляла, че той ще стреля по пауна Рекс — обясни Еванджелин на лейди Пембърли.

Херцогът се засмя и разказа на пралеля си всичко за подаръка, който малкият му син бе получил.

— Едмънд стреля и по въжето, което крепи лодката му за дока. Както можеш да си представиш, не направи кой знае колко поразии.

За огромна изненада на Еванджелин, силно боядисаното лице на старата дама едва не се напука от широката й усмивка, а в зелените й очи заблещукаха весели пламъчета.

— Е, момичето ми, щом си донесла пистолет на едно дете, значи си повече англичанка, отколкото французойка. Благородниците и техните пистолети… Човек би си помислил, че спят с тях под възглавниците си. Баща ми е застрелял повече дървета, отколкото бяха хипохондриците пристъпи на майка ми. Да, добре си направила. Момчето ще се научи да не убива никого, с изключение на разбойниците, премиер-министъра или принца регент 24 24 Става дума за Джордж IV (1762–1830), който по това време е принц-регент на баща си Джордж III (от 1811 до 1820 г.), а впоследствие става крал (1820–1830). Под негово владичество монархията губи престижа си, поради опита му да се разведе с жена си заради прелюбодейство и най-вече — заради екстравагантността и необузданото му разсипничество. — Б.пр. — и двамата са пълни глупаци, които несъмнено си заслужават куршума — заяви лейди Пембърли и, като се обърна към кръщелницата си, продължи:

— Фелиша, ела и кажи нещо приятно на мадам. Бог знае колко сребърни монети е похарчил баща ти, за да се превърнеш в истинска дама. Имаше предостатъчно време, за да изпробваш прелъстителните се умения върху херцога. Забелязах, че на него му идваше да се разсмее, но не го направи, тъй като държи на теб. Не съм сигурна, но мисля, че пожъна повече успех с Дрю. Осъзнай се, преди някой от господата да те е изпратил обратно в училище или да те е целунал зад саксията с палмата, за да те окуражи.

Фелиша изпърха с русите си мигли към Дрю Халси, а после се обърна към херцога:

— Вярно ли е, ваше благородие? Значи не сте се влюбили в мен? Само ме търпите? О, боже! А аз как ли не опитвах!

После се обърна към Еванджелин и я дари с нещо, подобно на реверанс.

— За мен е удоволствие, мадам. Надявам се, че ще ни простите натрапничеството, но кръстницата настояваше да дойдем на вечеря, като сметна, че тричасово предупреждение е повече от достатъчно. Беше сигурна, че няма да останем гладни, тъй като херцогът има великолепна готвачка. А понеже лорд Петигрю и сър Джон тъкмо ни бяха дошли на гости, тя им предложи да ни придружат. Негово благородие, разбира се, не може да си намери място от радост, че сме тук. Той ни увери, че обожава изненадите.

Лейди Пембърли вдигна безпомощно ръце. А херцогът само каза:

— Щом те видя, Фелиша, започвам да се чувствам стар.

— И аз си мислех същото — кимна лорд Петигрю, но усмивката, която отправи към Фелиша нямаше нищо общо с учтивата намеса на незаинтересован и отегчен възрастен.

— Дрън — дрън! — възкликна момичето. — И двамата с херцога сте само на двадесет и осем — преклонна възраст за жена (нещо, което никога не съм можела да разбера), но за вас, господа, тя означава, че току-що сте съзрели, едва-що надраснали детството и почти готови да доставите удоволствие на една дама с наскоро напъпилите си логическа мисъл, приятни обноски и искреност. Май така смята майка ми.

— Горката ти майка никога не би могла да изрече толкова много думи за толкова кратко време — отбеляза лейди Пембърли.

— Старост — нерадост — въздъхна херцогът. — Може би бастунът е следващата стъпка към нашата разруха, Дрю? Шери, Джон? Еванджелин?

След като шерито бе сервирано, лорд Петигрю отбеляза с плътния си глас:

— Джон, измамник такъв, с нищо не намекна, че вие двамата с мадам вече се познавате!

— Както каза Фелиша, херцогът обича изненадите — намеси се лейди Пембърли. — Казваш, че познаваш родителите й, Джон, така ли?

— Да, милейди. Баща й беше много изтъкнат учен и един от най-красивите мъже, които съм срещал през живота си. Еванджелин е абсолютно негово копие. Моите съболезнования, Еванджелин, наскоро научих за смъртта му.