Катрин Каултър - Измамата

Не каза нищо, само леко кимна. Естествено беше той да поддържа версията й.

— Кога я видя за последен път? — поинтересува се херцогът.

— Беше само на седемнадесет. А после се омъжи. Скоро съпругът й умря. За кратко време й се случиха толкова много неща. Животът не е лек, нали?

Не каза абсолютно нищо. В момента й се щеше да държи в ръка един от пистолетите на херцога. И той да бъде зареден. И насочен в главата на Джон Еджъртън.

— Спомням си колко трудно й беше тогава… Майка й беше починала предишната година и всички дами в околността преследваха баща й. А Еванджелин прекарваше по-голямата част от времето си в кленовата горичка. Няколко пъти ми се наложи да я търся, когато им ходех на гости. Какво правеше там, Еванджелин?

— Нищо особено. — Искаше й се да каже, че се е криела от него.

— Кленова горичка? Звучи толкова романтично! — Фелиша сръбна глътка шери и доби изражение, като че ли всеки момент ще го изплюе.

— Явно само ти мислиш така — сряза я херцогът.

Фелиша се обърна към Еванджелин.

— Както вероятно вече сте забелязали, херцогът обича да ме гледа, но не обича да ме слуша. Приказките ми го тласкат към бутилката с бренди — или поне така казва кръстницата.

— Пърхай по-често с клепки и си дръж езика зад зъбите — невъзмутимо изрече херцогът. — Това, скъпа моя, ще ти осигури много бързо съпруг. — Поклати глава. — Горкият човечец! Представям си го на сутринта след първата ви брачна нощ! Ти ще бъбриш по хиляда думи в минута и ще му обясняваш кое е направил правилно и кое не, при това е най-големи подробности, а накрая ще го засипеш с поръчки за закуската.

— Винаги съм смятала, че на сутринта след първата брачна нощ ще спя непробудно чак до обяд.

След тези думи настъпи гробовна тишина, която най-накрая наруши херцогът:

— Надявам се, че не говориш и насън?

— Ще накарам съпруга си да ти каже. — Усмихна му се с престорена скромност — като немирно момиченце, което съзнава, че го е надприказвало.

— Уж аз отговарям за нея — намеси се лейди Пембърли, — а виж накъде отидоха нещата. Мадам, ако сте достатъчно близо, пернете Фелиша през ушите. А ти, дете, ако кажеш още една неприлична дума, ще отменя бала за дебюта ти в обществото!

— Не виждам нищо лошо в онова, което тя каза — защити я херцогът. — В края на краищата остава да се надяваме, че няма да се омъжи за някой тъпанар.

— Значи това трябва да бъдете вие, ваше благородие! — Фелиша сключи ръце на гърди и задиша учестено. — Чувала съм мама да казва, че сте такъв експерт по жените… Истински развратник! Но тъй като сте херцог, никой не се осмелява да го изрече в очите ви!

— Направо ще повърна! Аз не съм развратник, Фелиша. Аз съм улегнал човек, грижлив баща и щедър домакин.

— Да, да, момчето ми — кимна лейди Пембърли. — Няма нищо лошо в това, че си скандален. При този вдъхновяващ вид! Да, момчето ми, дори и зряла жена като мен не може да не забележи как въздействаш на всички, независимо дали го съзнаваш. А освен това имаш значително повече мозък от това нахално осемнадесетгодишно куфарче, което ми натресоха като кръщелница.

— Кръстнице, а аз си мислех, че ме обожавате от мига, в който съм се появила на бял свят! Казвали са ми, че вие сама сте молили и настоявали да станете моя кръстница. Не е ли вярно?

Лейди Пембърли само повдигна безпомощно вежди. Лорд Петигрю се обърна към Еванджелин:

— Не им обръщайте внимание, мадам. Те така си говорят, откакто се познаваме с херцога — а това са много повече години, отколкото ми се иска да си призная. В действителност са твърде привързани един към друг.

— Да… — Еванджелин отпи бавно от шерито си. — Виждам.

— Всъщност — засмя се лордът, — познавам Фелиша от бебе. Тя е непоправима. Това я поддържа във форма. Пък и така е винаги в центъра на вниманието — а това е място, където тя обожава да бъде.

— Вие не я харесвате, лорд Петигрю?

— О, не, не ме разбрахте! — Озари го ослепителна усмивка. — Всъщност аз смятам да се оженя за малката нахалница. Но искам първо да изкара Сезона 25 25 Развлекателен период за висшето общество през определена част от годината (обикновено пролетта и част от лятото). — Б.пр. си. Всяко момиче заслужава поне един Сезон, преди да стане съпруга. Смятам, че ще бъде прекрасна юнска булка. — Направи пауза, обърна се към камината и притеснено допълни: — Питам се обаче какво ли ще каже след първата ни брачна нощ? И има ли смисъл да се тревожа?

— Въздържам се от коментар. Фелиша знае ли вече за щастието, което я очаква?