Катрин Каултър - Измамата

Щом влязоха в библиотеката, Кларъндън отиде до барчето и наля две чаши бренди.

— Ароматно е… Гъсто и греховно…

Чашите звъннаха. Кларъндън я наблюдаваше.

— Какво мислите за пралеля ми Юдора и за Фелиша?

— Лейди Пембърли бди над вас като орлица. А Фелиша никога не би отегчила някого.

— А за лорд Петигрю?

— Чаровен! Възнамерява да се ожени за Фелиша.

— Не викайте дявола! Той ли ви го каза?

— Естествено. Предположих, че вие вече знаете. Каза ми също, че ще я уведоми за късмета й, когато му дойде времето. Иска да я остави да си изкара един Сезон на спокойствие, преди да се оженят.

— Боже мой! — Кларъндън обърна на един дъх остатъка от брендито си и се вторачи в камината. — Боже мой! Неведоми са пътищата към човешкото сърце.

— Мисля, че те великолепно си подхождат.

— А сега ми кажете какво мислите за Джон Еджъртън.

Всъщност целият разговор бе заради него — нищо друго явно не го интересуваше. Прелюдията свърши. Сега нямаше търпение да узнае истината. И Еванджелин нямаше никаква причина да не му я каже — или поне значителна част от нея. Затова повдигна брадичка и заяви:

— Не го харесвам.

— Защо?

— Искаше да се ожени за мен. Бях само на седемнадесет. Сър Джон беше твърде стар и баща ми му го каза. Не очаквах да го видя тази вечер. Ала щом е ваш приятел, ще се държа учтиво с него, ако ми се наложи отново да бъда в компанията му.

Херцогът си отдъхна и остави чашата си. Почувства се значително по-добре, което бе абсурдно. Да се пали така само защото Джон я познаваше и се взираше в гърдите й!

— И Джон, и Дрю работят за правителството. Всеки от тях следва отговорното поприще на баща си. — Херцогът направи пауза. — Знам, че мразите Наполеон. За съжаление, наоколо все още се спотайват негови шпиони. Но не се тревожете. Тук сте в безопасност. Ще се погрижа лично за това.

Еванджелин се вторачи в него. После само кимна — много, много бавно. Накрая тишината стана непоносима.

— Уморена съм. Денят беше тежък и пълен с изненади.

— На всичко отгоре и пралеля ми! Непрекъснато се тормози за мен. Искаше да се увери, че няма да убиете Едмънд в леглото му. Повярвайте ми, ако имаше и най-малките съмнения, щеше да се нанесе тук без дори да чака разрешение, и да се настани на пода до леглото ви, за да ви държи под око.

— Явно наистина много ви обича.

Кларъндън се приближи бавно, закова се пред нея и сведе поглед към лицето и.

— Радвам се, че сте тук. — Каза го тихо.

После нежно погали лицето й с кокалчетата на пръстите си, както бе направил и Еджъртън. Но сега Еванджелин не се дръпна.

— Ще се грижа за Едмънд…

— Знам. Ако не го бях почувствал, щях да ви захвърля в някоя канавка. Смешно, нали? А сте тук само от двадесет и четири часа.

— Вече почти тридесет. Макар че имам усещането, че е минало много повече време. Радвам се, че дойдох. Надявам се, че нямате нищо против.

— Имам нещо против някои неща, но вие не сте едно от тях. — Кларъндън й се усмихна.

Изведнъж Еванджелин се скова. Ръцете й неволно легнаха върху гърдите.

— Отново ме гледате.

— Невъзможно е да не го правя.

— Не, имам предвид, че отново съзерцавате някои мои части.

— Невъзможно е да се въздържа.

— Лягам си!

Кларъндън отстъпи няколко крачки назад. Не го искаше, но го направи. Жадуваше да погали гърдите й. Затвори за миг очи и като че ли почувства мекотата на бялата й плът.

— Лека нощ, Еванджелин.

Отвори очи и се втренчи в тъмнината. Разтри влажното си чело и отметна падналата на лицето си коса. Поредният кошмар. Ала беше толкова истински! Все още чуваше жестокия и смразяващ глас на Ошар: „Прекалено си невинна за своите деветнадесет години, мадмоазел. Ще трябва много да внимаваш херцогът да не ти вдигне полите и да не те обладае без дори да осъзнаеш какво става. Внимавай неопитността да не подведе здравия ти разум. Животът на скъпия ти баща зависи от бистрата ти глава и от изпълнението на задачата.“ После леко бе потрил ухото й между пръстите си. Тя се бе дръпнала рязко, а той се бе изсмял.

Стана, облече вълнения си халат, нахлузи старите си домашни пантофи и излезе. Искаше да избяга от съня. Страхуваше се, че там пак ще се сблъска с Ошар. Реши да потърси в библиотеката нещо интересно за четене. Вдигна свещта високо пред себе си и тръгна по коридора.

Огромният замък тънеше в тишина. От време на време нещо проскърцваше или простенваше и Еванджелин се заковаваше за миг, но носле пак продължаваше. Големият часовник на най-горната площадка на централното стълбище възвести един. Струваше й се, че е много по-късно. Тъкмо слизаше, когато вратите на главния вход внезапно се отвориха с трясък. Замръзна.