Катрин Каултър - Измамата

Беше херцогът. Луната разля светлината си по него. Кларъндън затвори вратите с ритник и се насочи с не особено уверена стъпка към обширното фоайе. Еванджелин промълви:

— Ваше благородие?

Той извърна рязко глава и прикова поглед в нея. После прокара пръсти през разрошената си коса и промърмори някакво проклятие. Накрая каза:

— Еванджелин? Какво, по дяволите, правите тук? Защо не сте в леглото си?

— Имах кошмар. Отивах до библиотеката, за да си избера някоя книга. Съжалявам, че ви стреснах.

— Ще дойда с вас! — Кларъндън се приближи и пое свещта от ръката й. — Ако искате, можете да ми разкажете този кошмар.

Беше пиян. Защо ли е ходил да пие навън? И къде ли е бил? Какво ли го тормозеше толкова много? Дали е само смъртта на приятеля му?

Последва го в библиотеката. Кларъндън рязко съблече палтото си, издърпа ръкавиците и се тръшна на фотьойла пред камината. От огъня бе останала само тлееща жарава. Еванджелин се приближи.

Херцогът мълчеше. Направи още една крачка и нежно докосна рамото му.

Топлината на ръката й го прониза. Обърна се бавно и я сграбчи в своята.

— Защо ме докосваш?

— Защото сте тъжен и сте много далече оттук. Не искам да сте нещастен.

— Аха…

Стисна още по-силно ръката й.

— Моля ви, не я чупете, ваше благородие. Как ще контролирам Едмънд само с една?

Сведе поглед, а после рязко я пусна.

— Простете ми, Еванджелин. — Облегна глава на фотьойла и притвори очи. — Виждате, че съм пиян.

— Да. И се питам защо. Какво ви тревожи?

Тъмните му очи се втренчиха изпитателно в нея.

— Често ли имате кошмари?

— Не. Просто последните седмици бяха доста трудни за мен. Къде сте ходили толкова късно? И защо изобщо е трябвало да излизате, за да пиете?

— Мадам, не съм длъжен да давам отчет на никого, още по-малко на една млада вдовица, която е сама с мен в библиотеката след полунощ само по нощница. И на всичко отгоре ме докосва.

Еванджелин клекна и вдигна очи към потъналото му в сянка лице.

— Нощницата и халатът ми са по-скромни и от монашески. Не се опитвайте повече да ме поставяте в неудобно положение. Досега се справяте доста успешно. Просто ми е мъчно, че сте нещастен. Притеснявам се за вас.

— Нямам нужда от втора майка!

Кларъндън присви очи — не само че бе по нощница и халат, а и косата й бе разпусната и се стелеше на вълни по раменете й.

Протегна ръка и започна да я навива около пръстите си.

— Не мисля, че бе много разумно от ваша страна да идвате тук с мен, Еванджелин. Били сте омъжена — не сте невинна. Знаете отлично какво искат мъжете от жените.

— Вие ми взехте свещта…

Продължи много бавно и нежно да навива косата й.

— Ще ви позволя да се придържате към тази малка лъжа — поне засега. Значи удоволствието от моята компания за вас е без никакво значение?

Никога не бе предполагала, че е възможно да съществува мъж като него. Усещаше как пръстите му си играят с косата й и я придърпват все по-близо и по-близо. После се приведе към нея. Обходи нежно линията на челюстта й.

Еванджелин остана абсолютно неподвижна, макар че всяко негово движение възпламеняваше цялото й същество. Не би помръднала, дори в този момент да избухнеше пожар. Просто притвори очи и зачака.

— Казах ли ви, че косата ви е разкошна?

Отвори очи и го видя да потърква нежно един дебел кичур в бузата си. В погледа му премина облак от гняв или може би болка — не бе сигурна кое от двете.

— Ваше благородие? — Сключи пръсти около огромната му ръка. — Аз не съм ваша майка. И нямам никакво желание да бъда. Просто искам да бъдете щастлив. Заради онази жена ли е, дето се е омъжила за другия, за Филип Мерсьоро?

Много бавно Кларъндън се отдръпна. По-добре да си беше затваряла устата. Искаше го до себе се, искаше да я докосва. Усети хлад. А тя го предаваше.

Видя го как отправя поглед към камината. Косата й все още бе увита около пръстите му.

— Сабрина? Не, тя не ми разби сърцето, Еванджелин. Други неща ме карат да се побърквам от безпомощност. — Въздъхна. — Вие сте романтичка, като повечето жени. Не, аз не я обичах и тя не ми разби сърцето, каквото и да означава това. Понякога си мисля, че подобно чувство е над моите възможности. Но я желаех. Желаех я в леглото си, а това, Еванджелин, е нещото, което мъжете обикновено искат от жените. Бракът е нещо, което обществото ни налага, за да сме сигурни, че сме създали наследник.

— Не мога да повярвам, че го казвате! Има любов! Слушала съм за нея. Чела съм за нея. Не може да е измислица. Това, че аз никога не съм я изпитвала, не означава, че я няма.