Катрин Каултър - Измамата

— Това, което виждам на челото ти, пот ли е?

— Прекалено рано е за потене, ваше благородие, но май имам нужда от кърпичка. Много странен английски февруари. Направо августовска топлина. С какво мога да ви помогна, ваше благородие?

— Нямам нужда от нищо, Басик. Просто чух мадам да говори и се запитах с кого. Оказа се, че с един от моите предшественици. Съмнявам се обаче, че благородникът е склонен към разговори. Ти върви. Аз ще доведа мадам на закуска.

— Да, ваше благородие. — Басик кимна, завъртя се на пети и с достолепна походка се отдалечи по дългия коридор.

— Еванджелин? Стори ми се, че разговаряте с някого.

Последва кратка пауза, след което се чу изпълненият й е вина глас:

— Тъкмо се възхищавах на златните рамки на портретите. Толкова злато!

Тръгна към него. Беше облечена в една от роклите на Мариса, които той много добре си спомняше. Откъде ли Дори е намерила толкова допълнителен материал, за да събере чудесните гърди на Еванджелин. Изглеждаше великолепно. В съзнанието му изплува съвсем ясно споменът как тези гърди проблясваха под оскъдната светлина от огъня снощи. Пое си дълбоко дъх. Нямаше никакъв смисъл.

— Ако някога изгубя всичките си пари, мога да продавам от тези златни рамки. Ще изкарам доста време със средствата от тях. — Не можа да се въздържи да не погледне надолу. — Знаете, че са много красиви.

— Кое? — Много добре знаеше какво има предвид. Осъзна, че не може да откъсне поглед от него, но си наложи и бързо сведе очи.

— Рамките, естествено. А сега бихте ли се присъединили към мен за закуска?

— Да, доста съм гладна. Ще вземем ли и Едмънд?

Херцогът смръщи чело.

— Предпочитам да си изям закуската на спокойствие. Ще го оставим на Елън. После ще бъде мой чак до обяд. Така че вие ще можете да възобновите впечатляващия си монолог с моите предшественици.

Наистина ли я беше подслушвал? И какво ли бе чул? Едва не се спъна.

— Нямате ли главоболие тази сутрин? — Все трябваше да каже нещо.

— Изобщо. Аз съм от малцината щастливци, които след тежка вечер не чувстват нищо повече от лека сънливост. А вие как сте тази сутрин, Еванджелин?

Не промълви и дума. Само впери поглед напред и продължи да върви.

— Бих могъл да ви кажа как бяхте снощи… О, брадичката ви отново се вирна. Не, няма да ви дразня, макар че много се изкушавам. Ще се държа като джентълмен.

Въздъхна дълбоко.

В същото време Еванджелин отчаяно се опитваше да си спомни дали пред портрета е казала нещо за измамата и предателството си. Вината в душата й беше толкова огромна, че всеки миг можеше да прелее.

Кларъндън я въведе в малка стая, която гледаше към източната морава. Слънцето бликаше през прозорците.

— Виждам, че госпожа Дент е спазила инструкциите ми — издърпа й стола да седне.

Лакеят отстъпи и застана до вратата.

— О боже! — Еванджелин обгърна с радостен поглед платото с кроасани.

— Добро утро, ваше благородие! Мадам! — Госпожа Роли нахлу в бледорозова рокля, с красива валансиенска дантела на деколтето и маншетите и със сатенено коланче в по-тъмно розово под гърдите. Изглеждаше крехка и грациозна, а също и малко странна с огромната халка ключове. — Виждам, че сте забелязали кроасаните. Негово благородие ги поръча специално за вас. Нали сте наполовина французойка. Госпожа Дент се надява да ви харесат.

— Чудесни са, госпожо Роли! Благодаря ви, ваше благородие. Много сте предвидлив.

Още не беше седнал, а тя вече си беше напълнила устата с кроасан. Усмихна й се.

— Не говорете повече. Просто яжте.

Самият той си сервира препечени филийки, яйца и бъбречета.

На госпожа Роли очевидно не й се тръгваше.

— Негово благородие каза, че не харесвате много обилните английски закуски. И тъй като не иска да залинеете, реши, че кроасаните ще бъдат по-подходящи.

Еванджелин погледна към херцога, който тъкмо поднасяше към устата си хапка омлет.

— Да, не бих искал да загубя вашата… ъ-ъм… горна половина.

Госпожа Роли си броеше ключовете и според Еванджелин изобщо не го чу. Инстинктивно обаче се попрегърби.

— Както виждам — госпожа Роли леко я тупна по гърба, — дори се е справила великолепно с роклята. Каза ми, че е стеснила полата, за да разшири други места. А сега ще ви оставя да закусвате спокойно. Все имам толкова много работа. Колкото и да ми се иска, не мога да стоя и да си бъбря с вас.

— Забележителна е — отбеляза Еванджелин, когато тя излезе.

— Наистина. Двете с майка ми са приятелки от години. Бях на дванадесет, когато ми разказа всичко за момичетата. Яжте! Това не е достатъчно.