Катрин Каултър - Измамата

— Тогава много се радвам, че ти си тук, а не Филип или Роуън. Знаеш ли някоя история за Джили?

— Засега не, но можеш да бъдеш сигурен, че ще открия такава.

— А дали случайно ми носиш подарък?

— Едмънд, ти си едно алчно просяче! — намеси се херцогът. — Братовчедката ти ще си помисли, че те лишавам от играчки.

— Всъщност аз ти нося подарък, Едмънд. Надявам се да ти хареса. — Еванджелин извади от джоба на роклята си малка опакована кутийка.

На Кларъндън му стана много приятно, че се е сетила за сина му. Детето разкъса хартията, а когато отвори капака, ахна от удоволствие и извади красиво изработен дървен пистолет. „Как изобщо си го е позволила? Възможно ли е да е похарчила последните си грошове за играчка за сина ми?“

Едмънд не можеше да повярва на късмета си. Прегърна пистолета, после го вдигна пред очите си и започна да го гали и да му се възхищава.

— Боже мой! Има си истинска цев, татко! Сега вече мога да се дуелирам. Дори да заставя Елън да не ми дава повече зелен боб! — Стисна пистолета с малката си ръчица и се прицели в момичето. — Засега не се притеснявай за зеления боб, Елън, просто се упражнявам. След като престанеш да ми го поднасяш, ще се преструваш на бандит, за да мога да се упражнявам да те убивам.

Елън се изправи, изпъна рамене и заяви:

— Разбира се, лорд Едмънд, винаги съм на ваше разположение да ме убивате.

„Страхотно! Събудих инстинкта за убиване у едно дете!“

— Татко, ще ме научиш ли да се целя точно?

— Само ако обещаеш да не тормозиш Елън.

— Обещавам! — Детето вече обаче не гледаше към нея, а беше приковало поглед в Еванджелин. И този поглед бе пълен с неподправено обожание. — Благодаря ти, Ева! Филип никога не ми е носил пистолет. Нито пък Роуън. Филип не обича оръжията.

В този момент Еванджелин си даде сметка, че Ошар е надминал и най-смелите си очаквания. Ако зависеше от нея, тя, подобно на Филип, никога не би подарила такава играчка на малко дете, но Ошар бе настоял, че момчето ще се побърка от радост.

После тримата тръгнаха заедно надолу по стълбите. Едмънд подскачаше щастливо между Еванджелин и баща си и размахваше дървения си пистолет.

— Да вземем ли братовчедката да поязди с нас, Едмънд? Бихме могли да й покажем някои от пътеките, които водят към тайните ни места. Денят е прекрасен. Умберто, нашият градинар — италианец, смята, че ще имаме удоволствието да се насладим на два великолепни летни дни, толкова горещи, че ще се потим като прасета.

Еванджелин се закова на място и поклати глава.

— Много съжалявам, но не мога. Нямам костюм за езда. А с тази рокля… Наистина съжалявам.

Херцогът забеляза, че тя всеки момент ще се разплаче, и безгрижно отвърна:

— Как ми се ще понякога — ей така, от време на време да се сблъсквам с истински проблем, който ще ми позволи да покажа на какво съм способен. Този, уви, не е такъв. Просто едно мъничко проблемче, за което вече съм се погрижил. Може би това ще ви накара отново да ме видите като принц. Вървете в спалнята си, Еванджелин. Ще ви изпратя госпожа Роли.

— Но защо? Няма никакъв смисъл. Тази рокля няма да се превърне в костюм за езда.

— Познавате ме вече почти от двадесет и четири часа, Еванджелин. Давал ли съм ви досега причина да не ми вярвате?

— Не. Но вие сте мъж, а мъжете понякога имат странни представи за женските дрехи, пък и…

Той постави леко пръст на устните й.

— Вървете!

И тя тръгна.

— Вярвай на татко — дочу зад себе си гласа на Едмънд.

Но той гледаше не нея, а пистолета. Запита се дали изобщо е чул за какво си говорят.

След половин час Еванджелин отново слизаше по широкото, богато украсено с орнаменти стълбище, изтупана в елегантен костюм за езда в кралско синьо, а върху сплетената й и вдигната коса беше кацнала весела шапчица с перо. Когато бе влязла в спалнята си, тя бе онемяла от изненада — там я очакваше усмихнатата госпожа Роли, вдигнала пред очите си красивия костюм на Мариса.

— Доколкото си спомням, нейно благородие го облече само веднъж. Изработен е от любимата й лондонска модистка, мадам Фалие.

— О, боже! Но аз не мога да облека костюма за езда на братовчедка си! Пък и няма да ми стане. Много по-едра съм от нея. Не, госпожо Роли!

Икономката поклати спокойно глава.

— Надявам се не смятате, че това беше единственият й костюм за езда! Този просто е най-новият, поръчан само няколко месеца преди смъртта й. Рано тази сутрин негово благородие нареди да бъде преправен за вас, мадам. За нещастие, имах време само да отпусна подгъвите. Откакто почина нейно благородие, не разполагаме с постоянна шивачка в замъка.