Катрин Каултър - Измамата

Величествените конюшни на Челси бяха разположени близо до северното крило. В двора пред тях ароматът на прясно окосено сено се смесваше със соления мирис на море. Еванджелин спря и се загледа във водата, която се простираше на около триста метра от скалистия нос, върху който бе построен замъка. Морето бе тъмносиньо и спокойно. Тук-таме само се белееха шапчици пяна. Душата й се зарея над морската шир. Свободна… Не! Принудена да живее в лъжа!

— Не се вижда Франция оттук, дори и в най-ясните дни. Ако искате, можем да отидем с яхтата ми до остров Уайт 20 20 Остров Уайт — намира се до английското крайбрежие, близо до Портсмут. Вентнор е градче по южния му бряг. — Б.пр. . Притежавам малко имение близо до Вентнор. Едмънд много обича да ходи там. Има си едно закътано заливче, където плува и държи платноходката, която му купих миналата година.

— Обичам разходки с лодка… Но в морето… Сигурно е доста различно.

— О, да, ще видите. Много по-вълнуващо е. Умеете ли да плувате?

Еванджелин кимна и тръгна след него към конюшните. Защо ли бе предложил да отидат да остров Уайт и какво ли имаше предвид, когато говореше за предпазливост?

— Маккоумър! — Херцогът се обърна към един висок костелив мъж с домашно тъкани дрехи и е най-красивите кожени ботуши, които Еванджелин бе виждала някога. Лицето му бе обрулено от ветровете, а ръцете приличаха на клони на стар чепат дъб. Изглеждаше силен като Херкулес.

— Добър ви ден, ваше благородие. Императора пръхти, откакто ви чу. Ще му се един хубав галоп. Можете да заложите най-разкошната си карета, че ще се опита да ви хвърли. Помислих си, че Бискит 21 21 Biscuit (англ.) — бисквитка — Б.пр. ще е подходяща за младата дама. Томи вече оседлава понито на лорд Едмънд.

Като чу името си, детето подаде глава иззад вратата на конюшните.

— Татко, тъкмо показвам на Томи пистолета си!

След миг долетя равномерен пукот като от стрелба.

— Не знам колко добре умеете да яздите — херцогът се обръщаше към Еванджелин. — Бискит е добро старо момиче, не е причинило неприятности на никого през всичките си дванадесет години. Обича парченца ябълка. Дайте й само две и тя ще преплува дори Ламанша с вас и още три куфара на гърба си. А за цяла ябълка, ще прелъсти всеки жребец в областта.

— Добро момиче си е моята Бискит. Малко е тромавичка, но няма значение. Тя е единствената кобила, която нейно покойно благородие яздеше.

Конярят сви широките си рамене и я погледна така, все едно искаше да каже: „Вие вероятно не сте много добра ездачка. По-добре се качете на старото момиче.“

Огромен черен жребец с широка бяла ивица в средата на муцуната се появи като вихър от конюшните и се изправи на задните си крака. Някакво притеснено ратайче се опитваше да го обуздае. Животното беше високо поне седемнадесет педи. Изглеждаше величествено и отлично го съзнаваше. Отметна глава и шумно изпръхтя. На Еванджелин това й прозвуча като предизвикателство. Херцогът се засмя и се отправи с широки крачки към коня си.

— Невероятен е!

— Да — кимна Маккоумър, без да откъсва очи от господаря си, когото Императора се опитваше да отблъсне назад с мощната си глава. — Жребецът е много добро момче. С характер. Негово благородие би убил човек заради него. Баща му му го подари преди четири години.

— А той беше ли добър човек?

Дори и да сметна въпроса за странен и прекалено личен, Маккоумър с нищо не го показа. Само се почеса по главата и отвърна:

— Да, старият лорд беше огромен и силен мъж. Обичаше живота и семейството си повече от всичко на света. Не трябваше да умира толкова рано. Много нелеп нещастен случай. Опита се да възпре двама приятели да не се дуелират, а загина той.

— Но това е ужасно! И какво стана после?

— Господарят — Маккоумър кимна към херцога, — отиде да се срещне с въпросните приятели. Ала незнайно защо те напуснали Англия само три дена след нещастието. Оставили семействата си тук и се изпарили. Чух господаря да казва на нейно благородие майка си, че му се иска да ги застреля и да ги захвърли в някоя канавка. Все пак направи всичко възможно да изгубят онова, което е най-важно за тях. А-а, ето я и старата Бискит.

„Боже мой, да убият баща ти по толкова нелеп начин!“ Запита се какво ли би направила тя на негово място. После вдигна глава и видя пред себе си една кротка стара черна кобила с буйна грива, хлътнал гръб и благородни очи, която меко пръхтеше.

Представи си двата коня един до друг: единия — буен и своенравен, а другия — кротко пристъпващ и помахващ с опашка. Това я разсмя.