Катрин Каултър - Измамата

— Да, точно така. — Очите му я обходиха и се спряха на гърдите й. Отвори уста, за да каже нещо, но пак я затвори. После се обърна към сина си: — Имай търпение, Едмънд. Ще зарежем братовчедка ти някъде и ще се върнем да поплуваме. Ако, разбира се, се задържи все така топло, смяташ ли, че Ева би искала да се присъедини към нас?

— Пистолетът ми ще потъне…

— Вярно.

— Нямаме и подходящи дрехи…

— Още е много малък — вметна херцогът.

Ошар й го бе описал в детайли, но този човек бе много по-жизнен, много по-възмутителен и напълно порочен! Беше в Челси от толкова кратко време, а вече чувстваше как тази порочност я обгръща и се просмуква все по-дълбоко в нея. И все повече й харесва.

— Много е вероятно аз да се окажа по-добър плувец от баща ти, Едмънд. Ако топлите дни продължат, може би двамата с теб ще поплуваме заедно и ще го оставим далече зад нас. Но все пак не забравяй, че днес, колкото и да е топло, все пак е февруари. Водата сигурно е ледена.

— Какво е, „ледена“?

— Това означава — намеси се херцогът, — че частите на момичето ще изстинат прекалено много, за да се движи. Няма да потъне — просто ще замръзне. И няма да бъде никак забавно с нея.

— Нямам ни най-малка представа какво казахте току-що — обади се Еванджелин, — но вероятно бе много порочно.

— И как така вие, една стара омъжена жена, не знаете нищо за замръзването?

— Не съм стара!

— Но си по-стара от мен — заяви Едмънд. — А татко казва, че вече съм почти млад джентълмен.

Еванджелин изгледа първо бащата, а после сина. Трябваше да се предаде. Вдигна ръце и се засмя.

— Оттеглям се от бойното поле, напълно сразена.

— Чудесно! Не е здравословно за една дама да печели каквато и да е битка. Не забравяй това, Едмънд. Макар че, вярно е и друго — понякога един джентълмен трябва да се престори, че дамата побеждава. Това също не го забравяй.

— Ще го запомня, татко, макар че не го разбрах.

— Скоро ще го разбереш. И с това уроците ти за жените няма да свършат — мъжете не престават да се учат от шамарите им чак до сетния си дъх.

— Вие сте циник, ваше благородие.

— Не, просто реалист, мадам.

С това разговорът приключи. Еванджелин изпита огромно облекчение, когато конете поеха обратно по скалната пътека.

Осемнадесетгодишната деликатна Дори, новата камериерка на Еванджелин, вдигна копринената рокля в бледожълто.

— Спомням си я. Нейно благородие я носеше една коледна сутрин. Боже, нима са минали пет години оттогава?! Току-що бях постъпила на служба. Тя ми даде подаръка със собствените си ръце — кутия с шивашки принадлежности. Госпожа Роли й била казала, че искам да стана шивачка. Беше прекрасна! Много жалко, че смъртта я отнесе толкова рано!

— Ти си й шиела, така ли?

— Тогава все още не. Започнах с поправката на дрехите на прислугата. Мадам, обещавам ви, че ще бъда много внимателна! Научих доста през последните пет години. Мога дори да я направя по-модерна, ако желаете. Вие сте висока. Къдричките няма да ви стоят добре. Ще ви отива по-изчистената линия.

— Напълно съм съгласна с теб, Дори. Махни тези къдрички. Аз без съмнение съм върлината в семейството.

Дори прегледа шевовете и подгъва.

— Когато привърша, всички рокли ще изглеждат така, сякаш са шити специално за вас, мадам. И изобщо няма да бъдат демоде. Майката на негово благородие редовно ми изпраща списания. Така че ще изглеждате приказно, мадам!

Еванджелин я остави да работи на спокойствие, като се чудеше дали Ошар, който като че ли знаеше всичко за семейството на херцога, е допускал, че той ще настоява тя да приеме роклите на починалата му съпруга. А може би е предположил, че ще ги използва като един вид заплащане, ако се пъхне в леглото му.

Едмънд беше легнал за следобеден сън. Херцогът разговаряше някъде с управителя на именията си. Замъкът бе тих — поне доколкото може да бъде тих един замък с почти петдесет души, сновящи непрекъснато из него. Еванджелин се насочи към Северната кула. Следобедът преваляше. В това крило забеляза само един самотен лакей. Подуши лабораторията още преди да я бе видяла. Оттам се разнасяше сладко, макар и леко тръпчиво благоухание, напомнящо на розмарин и канела. Еванджелин възнамеряваше да разбере какво бе имала предвид госпожа Нийдъл, когато й каза за пламъка в очите.

Благоуханието се сгъстяваше с всяко следващо стъпало на виещата се нагоре дървена стълба. Когато почука леко на старата дъбова врата, чу как напевният глас на госпожа Нийдъл й казва да влезе.