Катрин Каултър - Измамата

Старицата стоеше в средата на огромна кръгла стая с поне десет прозореца, разделени от дебели подпорни греди. Плътни копринени паравани оформяха отделните кътчета. Към стените бяха прилепени извити маси, очевидно изработени специално за тази стая и специално за госпожа Нийдъл. На тях бяха строени десетки бурканчета, всяко едно — с етикет. В камината гореше огън, над който къкреше гърне — от него явно се носеше успокояващият топъл аромат на канела.

— Я, ти дойде по-скоро, отколкото предполагах. Сядай, сядай, мило девойче. Ще ти дам чаша хубав билков чай.

Еванджелин кимна и последва крехката старица. Докато тя приготвяше чая, гостенката й се приближи до една от масите и се зачете в някои етикети: „Изсушен розмарин“, „Стрити джинджифилови семена“, „Листчета от роза“, „Корени от иринго“, „Ямаригови семена“. Имаше и няколко колбички. От едната се носеше силен розов аромат.

— Стаята ви е приказна, госпожо Нийдъл! — възкликна Еванджелин, връщайки се при камината.

— Аха. — Старицата кимна и посочи с изкривен от артрит пръст към едно канапе, покрито с износен тъмночервен брокат. — Бащата на негово благородие, херцог Уилям поръча да я направят специално за мен. Добро момче беше той, предишният херцог, силно и честно. Обичаше сина си повече от всичко на света.

— И аз така разбрах. Синът очевидно също много е обичал баща си.

— Да. Негово благородие беше толкова див момък, все се забъркваше в някаква беля, хвърляше се в лудории, от които на всеки родител ще му настръхнат косите, но не и на херцог Уилям. Той просто се засмиваше и съветваше момчето си само да не убива, да не опозорява момичетата и да не причинява болка никому. Би дал живота си за своя син. Тъжен беше денят, когато херцог Уилям почина. Оттогава негово благородие се промени. Никога преди не бе оставал трезвен толкова дълго. Очите му станаха сурови и студени, смехът му изтече като вода. Превърна се в сериозен и уравновесен. — Старицата се усмихна, разкривайки последните си два ослепително бели зъба.

— Доколкото разбрах, негово благородие се е оженил за братовчедка ми, защото баща му е искал да улегне?

— Може и да има нещо вярно в това. Херцог Уилям много харесваше младата Мариса. Искаше я за снаха и знаеше, че ако не заведе насила сина си пред олтара, някой друг джентълмен ще я грабне. Та, както казах, негово благородие би сторил всичко за баща си, включително и да се ожени за момиче, което не обича. Но не ме разбирай криво, девойко. Херцогът всъщност я искаше, а бракът бе единственият начин да я има в леглото си.

Еванджелин бе потресена.

— Не, това не е вярно! Херцогът се ожени за братовчедка ми, защото я обичаше! Така ми бе казано от хората, които ценях и на които вярвах безрезервно!

— Ох, любов! Та той беше толкова млад, когато срещна Мариса. Той я искаше, малка девойко, искаше я в леглото си и не желаеше да я пусне да излезе оттам. Всички го знаеха. И той не се криеше. Беше необуздан като планински козел. Похотта е водещият житейски принцип за всеки млад мъж. Негово благородие не беше по-различен. Видя я и я пожела. Баща му остана доволен. Похотта на сина му отговаряше напълно на плановете му.

Старицата взе една красива чаша от уеджудски 22 22 Wedgwood — красиво гравирани порцеланови изделия, създадени от Джошуа Уеджуд (1730 — 1795) който въвежда стандартите на изобразителното изкуство в грънчарството. — Б.пр. порцелан и наля на гостенката си зелен билков чай, който не изглеждаше особено добре. После седна срещу нея. Еванджелин отпи деликатно. Оказа се изненадващо приятен, със сладкотръпчив ябълков вкус. Госпожа Нийдъл се зае шумно със своето питие.

— Всичко като че ли вървеше добре, докато младата Мариса не разбра, че е бременна. Тогава се промени. Ужасяваше се, че ще умре при раждане. Е, роди Едмънд и не умря. Ала се промени.

— Майката на Мариса е умряла при раждане — вметна Еванджелин. — Несъмнено тя се е страхувала да не й се случи същото.

— И аз така разбрах, тъй като си поговорих с нея. Как да ти кажа, тя вярваше, че ще я спася. Прекарваше много време тук и все ме разпитваше. Раждането й не мина трудно. Дадох й лауданум, за да намаля болката. Лорд Едмънд се роди за не повече от шест часа. А тя си стъпи на краката само за два дена. Дори й дадох билки, за да секне млякото й, защото не искаше да кърми.

— Имала е късмет, че вие сте били тук.

— Оня глупак, докторът, който негово благородие доведе от Лондон, не й даде нищичко. Смяташе, че жените трябва да страдат, че такава им е орисията. Дрън-дрън! Дадох й лауданум, щом той излезе от спалнята. След раждането кървеше прекалено много, а оня само поклати глава и каза, че се надява само да спре, защото той не знаел какво да направи. Аз се погрижих за нея. И тя оздравя бързо. Но това май се оказа без значение… Не искам да говоря повече за Мариса. Прости ми, че съм толкова откровена, но на моята възраст всеки миг е дар от Бога. Знам, че ти не желаеш да си тук. Бориш се непрекъснато със себе си. Питам се защо. Може би ще ми кажеш?