Катрин Каултър - Измамата

— Седем сантиметра и половина — заяви Еванджелин, заставайки до херцога и Едмънд, който тъкмо обясняваше на Басик устройството на пистолета си. — Госпожа Роли е отпуснала подгъва със седем сантиметра и половина! Вижте, полата почти покрива глезените ми.

— Да, виждам. Глезените ви със сигурност биха причинили огромен смут в душата ми. Това допълнително парченце плат върху тях значително ме успокоява.

— Това беше много мило от ваша страна. — Докосна рамото му. — Успяхте да предвидите, че няма да разполагам с костюм за езда. Много сте внимателен, ваше благородие.

— Виждам, че са настъпили и някои други промени! — Херцогът отново се втренчи в гърдите й. Тя тутакси се прегърби и предизвика смеха му. — Моля ви, не правете това. Предполагам, че госпожа Роли вече има идеи как да разшири жакета поне с още тринадесет сантиметра?

— Да, каза, че ще трябва плат от полата. Жакетът е доста стегнат в талията ми.

— Надявам се, че ще има достатъчно излишен плат, за да се покрият и… хм… някои други ваши части.

Басик погледна неодобрително господаря си и си прочисти гърлото.

— Действахте много бързо — отбеляза Еванджелин.

— Да, обикновено действам бързо, когато не се изисква особено задълбочено обмисляне.

Усещаше, че се шегува, но тъй като не схвана добре, просто кимна.

— Значи това мина покрай ушите ви и замина, така ли? Шокиран съм, по-скоро — потресен, че не разбрахте безочливия ми намек, Еванджелин. Безгрешният Андре вероятно е преминавал от едно нещо към друго само когато е бил напълно сигурен, че е избрал правилния ход?

— Наистина бе изключително предпазлив. — Стрелна го е унищожителен поглед.

— Аха… — Кларъндън оправи боядисаното в синьо перо на шапчицата й. — И в какво точно се изразяваше предпазливостта му?

Еванджелин се обърка. После си спомни прецизните сметки на баща си по поддържане на домакинството.

— Андре никога не плащаше на месаря, докато не си спомнеше всяко парче бут, което е влязло в дома ни. А това налагаше готвачката да пази всичките си менюта, при това подробно описани.

— Всяко парче бут?!

Еванджелин го изгледа победоносно.

— Едмънд? Готов ли си да тръгваме? Ще ми покажеш ли тайните си пътеки?

Детето пое напред, пъхнало пистолета в колана на панталоните си. Басик се обърна тихо към херцога:

— Но тя е млада дама, ваше благородие!

— Знам, Басик — кимна господарят и погледна загрижено сина си, който ръкомахаше възбудено към един от пауните в парка. — Знам. Наистина е странно…

Басик проследи с разтревожен поглед херцога, който тръгна след въпросната млада дама и прехласнатия си син. Как е могло до й хрумне да донесе пистолет на лорд Едмънд? Опитът му недвусмислено показваше, че дамите не могат да понасят дори гледката на тези грозни предмети. Тя несъмнено бе твърде необикновена.

После чу как херцогът и извиква:

— Ботушите стават ли ви?

— Не. Стискат ми. — Спря и вдигна полата си, под която се откриха собствените й къси ежедневни ботушки. — Но няма значение — моите са си добре. Все пак много ви благодаря, че ми заехте костюма за езда.

— Не съм ви го заел — той вече е ваш, както и всички останали дрехи на Мариса.

— Много сте мил, но не мога да приема дрехите на бедната си братовчедка.

— И защо не? С парите, които са дадени за гардероба й, може да се храни цяло село в продължение на година. А сега дрехите си висят и никой не ги използва. Майка ми ме е учила да не бъда разточителен. Така че вие ми помагате да съм добродетелен. Пък и, ако ви видят елегантно облечена, съседите ще бъдат по-благосклонни.

— Татко, току-що застрелях Рекс!

— Изстрелът не беше много точен — извика херцогът. — Виж, все още продължава да се клатушка. Паунът — поясни за Еванджелин.

— О, аз нямах намерение да го уча да убива! Бедната птица!

— А какво очаквахте да прави с дървен пистолет?

Погледна го объркано и уплашено. Той докосна леко брадичката й.

— Не се притеснявайте. Подаръкът е чудесен. По-късно ще си поговоря с него като баща със син, макар че за сега не ми идва наум какво точно да му кажа. Доколкото ми е известно, децата са дивачета, жадни за кръв — или поне момченцата. Като бях малък, се биехме със саби, ножове, камъни, клони… А и не бих тъжал много за Рекс, ако отиде в птичия рай. Този нахалник никога не млъква — сега не знам как така е притихнал, може би защото Едмънд го застреля.

В този момент Рекс изкряка и детето пак се прицели.

— Едмънд! — извика баща му. — Прибирай пистолета в колана си и кажи на Маккоумър да ти оседлае Панзи.