Катрин Каултър - Измамата

— Тя е вещица.

— Точно това ми обясни и госпожа Роли, но уточни, че не е зла и лекува.

— Е, опитва се. Снощи цери лакея на каретата ми, Джунипър. Засега не съм чул нищо, затова предполагам, че човекът все още мърда. Но вие изядохте само една препечена филийка! Госпожа Дент ще се поболее, ако не ви угои до пролетта. Хайде, опитайте бъбречетата! Много са вкусни.

Еванджелин погледна лакомствата в чинията си.

— Вие сте висока, мадам, но прекалено слаба, с изключение на…

Втренчи се безсрамно в гърдите й. Поне не го каза на глас. Това все пак говореше за известни задръжки. „Нека да видим докъде може да стигне“ .

— С изключение на какво, ваше благородие?

— Докато ви гледах как си мажете филийката с масло, не можех да не забележа пръстите ви, мадам. Имате дебели пръсти. Извинявам се за откровеността, но вие настояхте. Възможно ли е френската ви жилка да е виновна за това?

Прииска й се да скочи, да сграбчи стола си и да го захвърли по него.

— Дебели пръсти ли? Но това е нелепо! Знаете много добре, че гледахте моите… Не, няма да го кажа. Не е прилично. Пък и вероятно вие ще ми се изсмеете и ще ми се прииска да се скрия зад ламперията, а тъй като тук няма такава, ще бъда принудена да остана на мястото си и да се червя.

Той не се засмя. Еванджелин се вторачи в дългите си бели пръсти.

— Добре го измислихте. Дали госпожа Нийдъл не би могла да ме снабди с някоя отвара, която да удължи тези къси дебели пръсти?

— Първо трябва да ги разгледам по-внимателно и тогава ще ви отговоря. Пък и това не е толкова тежък физически недостатък. Аз съм толерантен. Всички го знаят и го оценяват — както и вие вече, надявам се.

Еванджелин отвори уста, за да каже нещо, но не успя. Кларъндън се приведе към нея, облакътен на масата, и запита:

— Приятно ли ви е да се дуелирате с думи, мадам?

— О, да! И на вас, доколкото виждам. Вероятно още от люлката разказвате шеги и се задявате. Много сте добър, не може да ви се отрече. Обаче след не повече от година аз ще стана по-добра от вас и тогава ще видим кой ще увесва нос, без да се сети какво да отвърне!

— Чак дотам ли ще стигнем? Хм, май наистина ще трябва да ви наричам „Еванджелин“, „мадам“ звучи прекалено достолепно, почти като „сестро“.

— Никога не съм била особено религиозна.

Той я изгледа стреснато, после се засмя.

— Обръщали ли са се някога към вас с по-кратко име?

— Майка ми ме наричаше „Ева“.

— Интересно. Не мога да не се сетя за библейската Ева. И за онова, което е сторила на бедния Адам. Заради нея са го изгонили от Рая — заради нея и дяволските й помисли, които вероятно са започнали с дяволита усмивка. Доколкото си спомням, никога не е носила дори и парченце плат. Харесвал й е начинът, по който той я е изпивал с поглед, обичала е да го подлудява.

— Мисълта ви като че ли броди по неутъпкани пътеки.

— Като видя такава пътека, изпитвам непреодолимото желание да я пребродя — заяви със самодоволна усмивка той, направи пауза и добави: — Често съм се чудил къде ли точно се намира раят. Сигурен съм, че в никакъв случай не е близо до английските брегове. Защото там не може да има стенещи замъци и ледени бури, а само топлина и красота. Е, стенание, разбира се, има. Чудя се какво ли би казал бедният ви съпруг за вашата пълна неосведоменост за рая.

Нейният съпруг. Бедният й непрежалим съпруг. Филийката се изплъзна от пръстите й и падна на покривката. Добре, че той разбра погрешно реакцията й.

— Съжалявам, Еванджелин. Не исках да ви нараня.

Тя отговори с метален глас:

— Вече ви казах, че съпругът ми Андре беше прекрасен човек, с чувствителна душа. Аз го боготворях. Той ме научи на всичко, което трябва да знам за този ваш рай.

— Нямам спомени от вчерашния ни разговор, че той се е бил издигнал до такива върхове на съвършенството. Не, съжалявам. Нека оставим скъпия Андре да почива в мир. А сега, Еванджелин, ако сте хапнали достатъчно, че да се държите на краката си, ще ви заведа да се запознаете с Едмънд. Той се надяваше гостът ни да е Филип Мерсьоро — един мой приятел, който винаги му носи подаръци и го качва на коня си, или Роуън Карингтън — друг мой дългогодишен приятел, който отглежда невероятни екземпляри за котешките надбягвания. Той му разказва безброй истории за тези четириноги. Роуън е собственик на прославената шампионка Джили. А пък Филип открай време си мечтае да тренира котенце. Вероятно сега, след като вече е женен, братята Харкър, които са водещи специалисти в областта, ще го удостоят с честта. Котешките състезания се провеждат от април до октомври. Били ли сте някога на такова зрелище?