Катрин Каултър - Измамата

Стресната, Еванджелин потърси с поглед херцога. Оказа се седнал в единия край на малката маса е вестник в ръце, който вече сгъваше. Носеше светъл кожен жакет и великолепни плетени бричове за езда. Тъмната му коса беше разрошена, а лицето му — свежо и леко загоряло от слънцето. Очевидно допреди няколко минути беше яздил по крайбрежните скали.

Той безспорно бе най-прекрасният мъж, когото бе виждала през живота си, макар че нямаше много опит. Вероятно лондончани биха го засенчили с красотата си, но Еванджелин дълбоко се съмняваше.

Изведнъж осъзна, че се е втренчила в него, и бързо сведе поглед към пантофите си.

— Да не би да има някакъв проблем, мадам?

„Ти си проблемът. Боли ме, когато те погледна. Още от дете не мога да те забравя. Надявах се, че сега ще изглеждаш по-различно… Изгубих си ума по теб.“

— Не, няма никакъв проблем, ваше благородие. Просто се отнесох.

Стори й се, че той се изсмя. Внезапно си спомни как преди години бе завидяла на Мариса и на късмета й, че го е спечелила. Но май не бе извадила чак толкова голям късмет. Умря, току-що навършила двадесет. Нещастен случай, или поне така й бяха казали.

Отправи му предизвикателен дяволит поглед, който бе изчаквал дълбоко в душата й да се появи той, за да излезе наяве. Разбра, че му хареса. Сви рамене — ситуацията беше безнадеждна. Забеляза, че й се усмихва разбиращо, като че ли знаеше какво си мисли. Дяволитата й усмивка стана още по-многозначителна.

— В интерес на истината, смятам, че изглеждате великолепно.

Кларъндън се облегна и скръсти ръце на гърдите си.

— Малко френска откровеност! Благодаря ви за комплимента. Ако бях дама, щях да изпърхам с клепки и дави помоля да споделите мнението си в по-големи детайли, но уви! Тъй като съм джентълмен, трябва да се задоволя и с това. Макар че много ми се ще да знаех подробностите.

Дяволитата й усмивка угасна.

— Смутих ли ви? Да, доколкото виждам вратът ви започва дискретно да се изчервява. Хайде, елате да седнете. Госпожа Дент ни е приготвила закуска, след която ще се чувстваме нашишкавели като евнуси.

Еванджелин седна вдясно от него, без да го поглежда. Знаеше, че той е свикнал на безсрамни ласкателства и на безкрайно обожание. Спомни си как Ошар й бе описал с най-малки подробности какво предпочита херцогът особено когато се отнася за жени и й се прииска да потъне в земята от срам.

Ала тази информация надали щеше да й бъде някога от полза. Херцогът не би я възприел като нещо повече от една безинтересна вдовица без пукнат грош, дошла да се грижи за сина му, ако, разбира се, този син бъде така добър да я хареса от пръв поглед.

Басик се приближи усмихнат към нея, наля й силно черно кафе, а после с леко кимване към херцога напусна стаята.

Тя бе англичанка — или поне винаги се бе представяла по този начин. Винаги бе искала да заличи от себе си френската половинка. Смешното обаче бе, че още от дете не обичаше тежките английски закуски. Ала сега дотолкова бе погълната от спомена за Ошар, че без да се усети, отрупа чинията си с бъбречета, бъркани яйца, пушена риба и бекон. После много бавно се пресегна и за една препечена филийка, която намаза с дебел пласт краве масло.

— Явно не сте спали добре.

Еванджелин едва не се задави. Насили се да сдъвче бавно. Преглътна, отпи от кафето си и с хладна усмивка отвърна:

— Грешите, ваше благородие. Как е възможно да не се спи добре в такава красива стая и толкова удобно легло?!

— Според мен никой не спи спокойно на ново място. Не чухте ли някакви странни звуци? Дрънчене? Стенания? Когато от Ламанша връхлети буря, човек понякога има чувството, че ще бъде погребан под каменните стени. Но постепенно ще свикнете.

— Разбирам какво имате предвид, просто бях забравила за стенанията и дрънченето.

Кларъндън не се усмихна, а започна бавно да върти вилицата в ръка.

— Още от ранни зори ли имате готовност за словесен двубой?

— Не винаги. Добре, щом искате да знаете, ще ви кажа. Не спах хубаво, защото се страхувах, че днес няма да ме одобрите и ще ме изхвърлите, а не ми се иска да остана на пътя, ваше благородие.

— Това ли било? Но аз не съм променил решението си. Така че престанете да се тревожите.

— Рано тази сутрин ме посети госпожа Нийдъл.

Тънкото парче шунка, което бе набол на вилицата си, спря по средата на пътя към устата му.

— Госпожа Нийдъл е дошла да ви види? Много странно. Тя почти никога не напуска Северната кула. И какво искаше от вас?

— Просто да се запознае с братовчедката на Мариса. Каза ми доста загадъчни неща, но иначе беше много мила с мен.