Джон Каре: Шпионинът, който дойде от студа

— Твоя гроб — тихо го поправи Мундт. Той замислено наблюдаваше Лиймас с невероятно светлите си очи. — Сигурно и този на другаря Фидлер.

— Едва ли можете да обвините Фидлер — отбеляза Лиймас с безразличие. — Просто се случи така, че той се захвана с тази история. Той не е единственият човек в Отдела, който с удоволствие би те обесил, Мундт.

— Така ли иначе теб ще те обесим — увери го Мундт.

— Уби един от пазачите, опита се и мен да убиеш. Лиймас се усмихна студено.

— В тъмното всички котки си приличат, Мундт… Смайли все предупреждаваше, че е възможно и да се провали. Твърдеше, че може да се получи реакция, която не сме в състояние да овладеем. Извадено му е жилото — знаеш. Друг човек е след случая Фенън — след историята с Мундт в Лондон. Казват, че нещо е станало с него тогава — затова е напуснал Цирка. Ето това не мога да си обясня, защо са уредили всички сметки, защо са платили на момичето, защо всичко това. Сигурно Смайли нарочно е провалил операцията, сигурно. Сигурно е изпаднал в криза и съвестта му е проговорила, решил е, че е грешно да се убива или нещо такова. Лудост е, след цялата подготовка, след всички усилия така да разтури цялата работа. — — Но Смайли те мразеше, Мундт, Мисля, че с всички бе така, макар че не го казвахме гласно. Планирахме това, сякаш бе нещо като игра… трудно ми е да обясня сега. Знаехме, че сме изправени с гръб до стената. Провалихме се срещу Мундт и сега трябва да го убием. И все пак беше игра.

— Той се обърна към Трибунала и каза: — Грешите за Фидлер, той не е наш агент. Защо ще поема Лондон подобен риск с човек от ранга на Фидлер? Да, признавам, разчитаха на него. Знаеха, че мрази Мундт — и с пълно право. Фидлер е евреин, нали? Всички вие знаете, не може да не знаете какво име си е създал Мундт, какво изпитва той към евреите. Ще ви кажа нещо — никой друг няма да го стори, затова аз ще ви кажа. Мундт е наредил да пребият Фидлер и през цялото време, докато-са го обработвали, го е дразнил и му се е подигравал, че е евреин. Всички знаете какъв човек е Мундт, но го търпите защото си върши добре работата. Но… — за момент гласът му секна, после продължи — но, за Бога… достатъчно хора се забъркаха в тая работа и без да стигаме дотам, че да режем главата на Фидлер. Казвам ви, Фидлер е наред… идеологически здрав, нали това е изразът?

Той погледна към хората от Трибунала. Те го наблюдаваха безучастно с втренчени, студени погледи. Фидлер, който се бе върнал на мястото си и слушаше с подчертана незаинтересованост, изгледа Лиймас озадачено.

— Но ти обърка всичко, Лиймас, нали така? — попита той. — Старо куче като тебе, Лиймас, по време на най-важната операция в кариерата си, се влюбва в… как я нарече… едно объркано младо момиче от библиотеката за смахнати? Лондон не може да не е знаел, Смайли не би могъл да направи това сам. — Фидлер се обърна към Мундт. — Ето това е най-странното, Мундт. Невъзможно е да не са се досетили, че ще провериш всяка подробност от неговата версия. Нали затова Лиймас живееше този двойствен живот. А пък после изпращат пари на бакалина, плащат наема, откупват и наемния договор на момичето. И най-невероятното е, че хора с опит като техния изплащат хиляда лири на едно момиче — при това член на Партията, — което би трябвало да смята Лиймас за разорен. Не се опитвай да ме убедиш, че съвестта на Смайли може да стигне чак дотам. Лондон е направил това. Какъв риск!

Лиймас сви рамене.

— Смайли беше прав. Не можахме да предотвратим реакцията. Не сме предполагали, че ще ме доведете тук, в Холандия — да, но не и тук. — Той помълча малко, после продължи: — Никога не ми е минавало през ума, че ще докарате момичето. Какъв глупак съм бил.

— Но не и Мундт — бързо се намеси Фидлер. — Мундт знаеше какво да търси — знаеше, че момичето ще даде необходимите доказателства — много е умен Мундт, признавам! Той дори знаеше за наемния договор — наистина изумително. Искам да кажа, как е могъл да открие това? Тя не е казвала на никого. Аз познавам това момиче, разбирам го… тя не би се доверила на никого. — Той погледна към Мундт — може би Мундт ще ни каже откъде има тази информация?

Мундт се поколеба, според Лиймас малко повече от необходимото:

— От членския й внос — рече той. — Преди месец е увеличила месечната си вноска в Партията с десет шилинга. Това стигна до мен. И така опитах се да установя как е могла да си го позволи. Успях.

— Майсторско обяснение — отвърна хладно Фидлер. Никой не продума.

— Смятам — каза председателката, като погледна двамата си колеги, — че Трибуналът е вече в състояние да приготви своя доклад за Президиума. В случай че — добави тя, насочвайки малките си жестоки очички към Фидлер — нямаш повече какво да кажеш.