Лоръл Хамилтън - Усмихнатият труп

В гласа й вече не се долавяха нито горчивина, нито гняв — само куха тъга. Искаше ми се да беснее и да къса. Това тихо отчаяние издаваше болка от рана, която никога няма да се излекува. Гейнър бе постъпил с нея по-зле, отколкото, ако я бе убил. Нали я бе оставил жива? Жива и така осакатена вътрешно, както и външно.

— Не мога да ти разкажа нищо, освен за случките в спалнята. А това няма да ти помогне да му навредиш.

— А в спалнята да се е говорило за друго, освен за секс? — поинтересувах се.

— Какво имаш предвид?

— Лични тайни, но не сексуални. Била си му любимка в течение на близо две години. Той сигурно е говорел и за други неща, освен за секс.

Уанда се намръщи и се замисли.

— Ами… Предполагам, че е говорил за семейството си.

— И какво за семейството му?

— Незаконородено дете е. Беше вманиачен по семейството на истинския си баща.

— Знаеше ли кои са те?

Уанда кимна:

— Те бяха богати, от старите родове. Майка му е била уличница, превърната в любовница. Изхвърлили я, когато забременяла.

Точно както Гейнър постъпваше с жените си, помислих си аз. Фройд толкова често действа на практика в живота ни!

— И кой род е това?

— Така и не ми каза. Мисля, че смяташе, че мога да ги изнудвам или да ида при тях с малките му мръсни тайни. Толкова отчаяно искаше да съжаляват, задето не са го приветствали с добре дошъл в семейството! Мисля, че бе направил пари само за да стане богат като тях.

— Ако така и не ти е споменал име, откъде знаеш, че не те е лъгал?

— Не би питала, ако можеше да го чуеш. Говореше така пламенно. Мрази ги. И иска рожденото си право. Парите им са негови по рождение.

— И как точно смята да се добере до богатството им? — попитах.

— Точно преди да го напусна, Харолд беше открил къде са погребани някои от предците му. Говореше за някакво съкровище. Заровено съкровище, би ли повярвала?

— В гробовете им?

— Не, но родът на баща му спечелил първото си състояние от речно пиратство. Плавали по Мисисипи и обирали хората. Гейнър се гордееше с това и се дразнеше от него. Казваше, че цялата им сган произлизали от крадци и курви. Как тогава са станали толкова високопоставени и могъщи в сравнение с него? — тя ме гледаше внимателно, докато го казваше. Може би забеляза зараждането на една идея.

— И от къде на къде гробовете на предците му ще помогнат за докопването на съкровището им?

— Казваше, че ще викне някакъв вуду жрец да ги вдигне. Ще ги накара да му предадат съкровището, което е било изгубено през вековете.

— Аха! — възкликнах аз.

— Какво? Това помогна ли ти?

Кимнах. Ролята ми в малкото планче на Гейнър вече се бе изяснила. Болезнено ясна ми беше. Единственият въпрос бе защо иска точно мен за задачата. Защо да не вземе някой с наистина гадна репутация като Доминга Салвадор? Някой, който ще му вземе парите и ще убие безрогия козел, и няма да си изгуби съня заради това. Защо аз — с моята слава на морална?

— Някога да е споменавал имена на вуду жреци?

Уанда поклати глава:

— Не, никакви имена. Винаги внимаваше с имената. Изражението ти е много странно! Как може да ти помогне това, което ти казах току-що?

— Мисля, че колкото по-малко знаеш по въпроса, толкова по-добре, нали?

Тя ме позяпа известно време, но накрая кимна.

— Предполагам.

— Има ли някакво място… — оставих изречението недовършено. Канех се да й предложа самолетен или автобусен билет за някъде. Някъде, където нямаше да може да се продава. Някъде, където щеше да оздравее.

Може би тя го прочете по лицето ми или в тишината. Разсмя се и звукът бе пищен. Нима курвите не би трябвало да се кикотят цинично?

— Май все пак си социален работник. Искаш да ме спасиш, нали?

— Толкова ужасно наивно ли е да ти предложа билет за дома или някъде другаде?

Тя кимна:

— Ужасно. А и защо ще искаш да ми помагаш? Не си мъж. Не си падаш по жени. Защо ще ми предлагаш да ме пратиш у дома?

— От чиста глупост — казах и се изправих.

— Не, не е глупаво. — Уанда ме хвана за ръката и я стисна здраво. — Но няма да е от полза. Аз съм курва. Тук поне познавам града и хората. Имам редовни клиенти… — тя ме пусна и сви рамене. — Справям се.

— С малко помощ от приятелите — допълних.

Тя се усмихна, но гримасата не беше весела:

— Курвите нямат приятели.

— Не се налага да бъдеш курва. Гейнър те е направил такава, но не е задължително да останеш…

В очите й за трети път заблестяха сълзи. Да му се не види, не беше достатъчно корава за улиците. Никой не е.