Лоръл Хамилтън - Усмихнатият труп

В крайна сметка седнах на пода пред нея, облегнах гръб на колелата и не направих нищо. Отне известно време, но най-сетне сълзите спряха. Уанда примигна срещу мен. Гримът около очите й се беше изтрил — просто изчезнал. Така изглеждаше по-скоро уязвима, а не непривлекателна. Изпитвах желание да я взема в обятията си и да я залюлея като дете. Да й шепна лъжи, като например как всичко ще се оправи.

Когато тя си тръгнеше оттук, все още щеше да бъде проститутка. Саката проститутка. Това дали беше „оправяне“? Поклатих глава по-скоро за себе си, отколкото за нея.

— Искаш ли кърпичка?

Тя кимна.

Извадих кутия „Клийнекс“ изпод кухненския барплот. Уанда попи сълзите си и си издуха тихичко носа, много достолепно.

— Сега вече можем ли да поговорим?

Тя примигна и кимна. Отпи колебливо от колата си.

— Познаваш Харолд Гейнър, нали?

Уанда само се взираше сляпо в мен. Дали я бяхме пречупили?

— Ако научи, ще ме убие. Вярно, не искам да джиткам по ковчезите, но определено не искам и да умирам!

— Никой не иска. Говори с мен, Уанда, моля те!

Тя изпъшка разтреперана.

— Добре де, познавам Харолд. Харолд?

— Разкажи ми за него.

Уанда ме изучаваше. Присви очи. В ъгълчетата се очертаваха фини бръчици. Изглеждаше по-стара отпреди.

— Пращал ли е Томи или Бруно по следите ти?

— Томи дойде с покана за лична среща.

— И какво стана?

— Извадих му пистолет.

— Този тук ли? — попита тихичко гостенката ми.

— Да.

— А с какво си вбесила Харолд?

Истината или лъжата? Нито едното от двете.

— Отказах да свърша една работа за него.

— Какво по-точно?

Поклатих глава:

— Няма значение.

— Не може да е било секс. Ти не си саката… — тя го каза, сякаш ставаше дума за ерекция. — Той не докосва никой, който е здрав… — Горчивината в гласа й бе достатъчно гъста да гребеш с лъжица.

— Как се срещна с него? — поинтересувах се.

— Бях в колежа към Вашингтонския и Гейнър спонсорираше нещо си.

— И те покани на среща?

— Аха. — Уанда говореше толкова тихо, че се наложи да се наведа напред, за да я чувам.

— И какво стана?

— И двамата бяхме в инвалидни колички. Той беше богат. Страхотно беше… — Тя всмука устни, сякаш нагласяше червилото си, след това ги изпружи и преглътна.

— Кога свърши страхотната част? — попитах.

— Преместих се при него. Напуснах колежа. Беше… по-лесно от колеж. По-лесно от всичко друго. Той не можеше да ми се насити. — Тя отново се взираше в скута си. — Започна да търси разнообразие в спалнята. Нали разбираш, краката му бяха сакати, но има остатъчна чувствителност. Аз нямам… — Гласът на Уанда бе спаднал почти до шепот. Облегнах се чак на коленете й, за да я чувам. — Харесваше му да прави разни неща с краката ми, но не можех да го усетя. Тъй че в началото смятах, че всичко е наред, но… той можеше да бъде наистина гнусен. — Тя внезапно ме погледна, а лицето й беше на сантиметри от моето. Огромните й очи тънеха в непролети сълзи. — Поряза ме. Не можех да го почувствам, но не в това е въпросът, нали?

— Така е — съгласих се.

Първата сълза се търкулна по лицето й. Погалих я по ръката. Уанда уви пръсти около моите и стисна здраво.

— Всичко е наред — казах. — Наред е!

Тя се разплака. Държах я за ръката и я лъжех.

— Всичко вече е наред, Уанда! Той повече не може да те нарани!

— Всички те нараняват — каза тя. — И ти ще ме нараниш! — В погледа й прочетох обвинение.

Беше малко късно да обяснявам стратегията на доброто и лошото ченге. Тя и бездруго не би ми повярвала.

— Разкажи ми за Гейнър.

— Той ме замени с една глуха.

— Сисъли.

Уанда вдигна очи изненадана:

— Срещали ли сте се?

— За кратко.

Проститутката поклати глава:

— Сисъли е голяма извратенячка. Обича да измъчва хората. Това я кефи… — погледна ме, сякаш се опитваше да улови реакцията ми. Бях ли шокирана? Не.

— От време на време Харолд спеше и с двете ни. Накрая винаги правехме тройка. Ставаше наистина мръсно… — Тя снижаваше глас все повече и повече, дрезгав шепот. — Сисъли обича ножовете. Тя е наистина добра в дрането на разни неща… — Уанда отново всмукна устни в онзи оправящ червилото тик. — Гейнър може да ме убие дори само защото ти разказвам тайните от спалнята му.

— А знаеш ли и бизнес тайните му?

Тя поклати глава:

— Не, кълна се. Той винаги много внимаваше да ме държи далече от работата си. В началото мислех, че е за да не ме арестува полицията, ако стане нещо… проститутката сведе поглед към скута си. — По-късно осъзнах, че е защото знае, че ще ме замени. Не искаше да научавам нещо, което може да го нарани, когато ме захвърли!