Лоръл Хамилтън - Смъртоносен танц

— Това е по важната причина. Няма да е само за един път, Анита. Една алфа двойка се събира за цял живот. Като брак е. Често те се женят и в реалния живот, не само в глутницата.

— Не мога да разбера как водачът на глутницата избира половинката си.

— Аз вече съм избрал моята — каза Ричард.

— Но аз не съм върколак.

— Не, но глутницата те признава за доминираща.

— Само, защото съм убила няколко от тях.

— Е, това успя да ги впечатли — той намали скоростта. Имаше линия от борови дървета покрай лявата страна на пътя, твърде подредени и твърде гъсти, за да са естествени. Той зави по чакълеста алея за коли между тях. Алеята беше криволичеше по нанадолнището и там, в дъното на плитка долина имаше фермерска къща. Ако там изобщо някога бе имало ниви, дърветата ги бяха превзели.

Алеята за коли стигаше до малък, покрит с чакъл участък, който беше претъпкан с коли. Имаше поне дванайсет. Ричард вкара рязко колата на паркинга и отвори вратата си преди аз да успея да махна колана си. Трябваше да тичам, за да го настигна и стигнах зад гърба му, точно когато той отвори вратата на плевнята. Там имаше тънка стена от плат, простряна от вътрешната страна на вратата, не като завеса, а повече като бариера. Ричард я бутна навътре и светлината се разля около нас. Той прекрачи гордо в тази светлина, а аз се повлякох след него.

Имаше светлини навсякъде, висящи от гредите като големи, грозни плодове. Двадесетина човека стояха около подреденото в плевнята обзавеждане. Две камери бяха насочени към декори, състоящи се от две стени и кралски голямо легло. Двамата оператори седяха почти провесени върху камерите, чакайки. Една дълга маса, покрита с чували и студена пица беше поставена близо до входа. Повече от дванайсет човека се бяха натрупали около храната. Те ни погледнаха, когато влязохме. Шепа хора ни погледнаха бегло и продължиха да се движат. Ликантропите се втренчиха в нас, очите им бяха по-неподвижни, целеустремени. Внезапно разбрах какво чувства газелата, попаднала в лъвско сборище.

Поне две трети от хората в плевнята бяха превръщачи. Вероятно, не всички от тях бяха върколаци. Не можех да кажа какво животно са само като ги погледна, но знаех, че всичките са превръщачи. Тяхната енергия гореше във въздуха наоколо като намек за светлина. Дори с узито, ако нещата тръгнеха на зле щях да съм в беда. Внезапно се ядосах на Ричард. Не трябваше да идваме сами просто така. Това беше твърде опасно за разговори.

Жена излезе от групата. На рамото си имаше нещо, което изглеждаше като промишлено голям комплект за грим. Тъмната й коса беше подстригана ниско по главата й, оставяйки симпатичното й лице открито и чисто, без следа от грим по него.

Тя се придвижи несигурно към нас, сякаш се страхуваше, че ще бъде захапана. Въздухът вибрираше около нея с леко блещукане, като че заобикалящата я реалност беше само малко по-малко твърда, отколкото трябваше да бъде. Ликантроп. Не бях сигурна какъв вид, но това наистина нямаше значение. Независимо от вида си, те бяха опасни.

— Ричард — каза тя. Отстъпи по-далеч от наблюдаващата тълпа, малките й ръце погладиха нагоре и надолу ремъка на чантата й. — Какво правиш тук?

— Знаеш защо съм тук, Хайди — каза той — Къде е Стивън?

— Те нямаше да го наранят — каза тя. — Имам предвид, брат му е тук. Собственият му брат няма да позволи да го наранят, нали така?

— Звучиш така, сякаш се опитваш да убедиш себе си, не нас — казах аз.

Очите й отскочиха на мен.

— Ти трябва да си Анита Блейк — тя погледна към наблюдателите зад гърба си. — Моля те, Ричард, просто си върви. — Аурата от енергия около нея вибрираше твърдо, с почти видимо трептене във въздуха. Кожата ми настръхна все едно ме лазеха мравки.

Ричард се приближи близо до нея.

Хайди потръпна, но се задържа на мястото си.

Ричард плъзна ръката си точно над лицето й, не достатъчно близо да докосне кожата й. Когато помръдна ръката си, енергията около нея утихна като спокойна вода.

— Всичко е наред, Хайди. Знам в каква ситуация те е поставил Маркус. Искаш да се присъединиш към друга глутница, но той трябва да ти даде разрешение. За да го получиш трябва да правиш каквото той ти каже или си в капан. Каквото и да се случи няма да го използвам срещу теб.

Тревогата се оттече надалеч. Нейната неземна енергия утихна, докато започна едва да се усеща. Сега почти можеше да мине за човек.

— Много впечатляващо.

Един мъж пристъпи напред. Беше висок метър и деветдесет, може би и деветдесет и пет, главата му беше плешива като яйце, само тъмните му вежди подчертаваха бледите му очи. Черна тениска се опъваше върху мускулите по ръцете и кръста му, сякаш беше черупка на насекомо, която всеки момент ще се разцепи и ще освободи чудовището. Енергията вреше около него като лятна жега. Той пристъпи с уверената походка на хулиган и силата, пролазваща по кожата ми каза, че той може да се превърне всеки момент.