Лоръл Хамилтън - Смъртоносен танц

— Винаги съм предпазлива, Едуард.

— Моите поздравления. Права си, но бъди още по-внимателна. Не очаквах да опитат местен стрелец.

— Притеснен си — констатирах аз.

Той замълча за секунда.

— Можем да те пазим като изкарваме убийците от играта, но в крайна сметка трябва да стигнем до човека с парите. Колкото и дълго договорът да е там, ще продължат да се намират, такива, които да го приемат.

— Това са просто прекалено много пари, за да ги подминат — уточних аз.

— Повечето професионалисти няма да приемат задача с краен срок — каза той — Някои от по-добрите вече са извън играта, заради крайния срок. Аз не бих приел задача със специални условия.

— Чух едно „но“ накрая — казах аз.

Той се засмя тихо.

— За половин милион долара, хората могат да нарушат правилата си.

— Не ме облекчи особено.

— Не това беше целта — отбеляза той. — Ще бъда при вас с Ричард утре рано сутринта.

— Знаеш ли къде е домът му?

— Мога да го открия, но нека не си играем игрички. Кажи ми адреса.

Направих го.

— Бих ти препоръчал да стоиш вътре, но ти се срещаш с Ричард от месеци. Добрият убиец скоро би те открил. Не знам дали ще си на по-сигурно вътре или в движение.

— Опаковах си повечко оръжия и съм по-параноична от обикновено.

— Добре. Ще се видим утре.

Той затвори и аз прикрепих бръмчащата слушалка.

Ричард ме зяпаше объркано.

— Да не би да те чух да казваш „двайсет и четири часов срок за убийството ти“?

Оставих телефона.

— Страхувам се, че да. — Натиснах бутона за съобщенията на секретаря му по навик. Той забръмча, докато се пренавиваше.

— Защо, за бога? — попита Ричард.

— Иска ми се да знаех.

— Спомена два пъти парите. Колко са?

Казах му.

Той седна на един от кухненските столове, гледайки шокирано. Не можех да го обвинявам.

— Анита, не ме разбирай погрешно. За мен ти струваш много повече, но защо някой ще плаща половин милион долара, за да те убие?

За някой, който не знаеше нищо за наемните убийци, той зададе големия въпрос съвсем точно. Приближих се до него. Прокарах пръстите си през косата му.

— Едуард, каза, че аз трябва вече да знам какво е голямото събитие; че нямаше да струвам толкова пари, да имам такъв краен срок, освен ако вече не съм забъркана в кашата.

Той ме погледна.

— Но ти не знаеш, така ли е?

— Нямам никаква идея.

Той сложи ръцете си от двете страни на кръста ми, придърпвайки ме към себе си, затваряйки ръцете си напълно около талията ми.

Телефонният секретар се включи звучно и ни накара да подскочим. Разсмяхме се нервно, не само от страх. Очите му ме изгаряха, както се беше втренчил в мен и това ме караше да искам да се изчервя или да го целуна. Не бях решила още. Две идеи по-малкият му брат Даниел, съжаляваше, че Ричард беше отменил скалното им катерене утре. Гледах право в Ричард. Устните му бяха най-меките, който изобщо бях целувала. Вкусът му беше опияняващ. Как можех да си помисля да се откажа от него?

Започна последното съобщение: „Ричард, Стивън е. О, боже, вдигни. Моля те вдигни. Моля те бъди там.“

Замръзнахме слушайки.

„Опитват се да ме накарат да участвам в един от онези филми. Рейна не иска да ме пусне. Ричард, къде си? Те идват. Трябва да се махам. О, боже, Ричард.“ Ролката спря. Механичният глас каза: „Край на съобщенията.“

Ричард се изправи и аз го последвах.

— Мислех, че Рейна е спряла да прави порнографски филми — казах аз.

— Тя обеща да не прави повече снъф 7 7 Филм, в които се показват извратени сексуални действия, завършващи с истинската смърт на някой от участниците — Б.пр. филми, това беше всичко — той пусна съобщението отново.

Часът беше 12:03.

— Това е преди повече от час — казах аз.

— Не мога да те оставя сама тук тази вечер. Какво ще стане, ако дойде друг убиец? — той крачеше в малък кръг. — Но не мога да изоставя Стивън.

— Ще дойда с теб — предложих аз.

Той поклати глава, отивайки в спалнята.

— Аз мога да оцелея в игрите, които глутницата играе, Анита. Ти си човек, теб ще те разкъсат.

— Те ще разкъсат и теб, Ричард.

Той продължи да се движи.

— Мога да се грижа за себе си.

— Не можеш ли да се обадиш на някой от глутницата, някой, който е на твоя страна? Да повикаш подкрепление?

Той седна на леглото, обувайки чорапите си. Погледна към мен, после поклати глава.

— Ако взема с мен армия, това ще се превърне във война. Ще бъдат убити хора.

— Но ако отидеш сам, излагаш само себе си на опасност, така ли е?