Лоръл Хамилтън - Смъртоносен танц

— Стивън не каза къде е. Знаеш ли къде правят филмите?

— Да.

Погледнах го въпросително.

— Рейна ме води няколко пъти да гледам как заснемат филм. Смяташе, че ще преодолея своята срамежливост и ще се включа.

— Не си го направил. — Не беше въпрос.

— Естествено, че не. Да тръгваме да вземем Стивън — той ми отвори вратата и само този единствен път не му казах да не го прави.

Очаквах Ричард да ни закара някъде в града, може би в някакъв овехтял склад в занемарена част от града. Вместо това той подкара колата по-надалеч, към окръг Джеферсън. Карахме надолу по старата магистрала 21 между приятни, плодородни хълмове, сребристи под лунната светлина. Беше началото на май и дърветата вече бяха покрити с листа.

Дървета растяха нагъсто отстрани на пътя. Една самотна къща наруши редицата, но през по-голямата част от пътя, бяхме сами в тъмното, сякаш пътят продължаваше до безкрай напред и никога друг човек не беше стъпвал на него.

— Какъв е планът — попитах аз.

Ричард ми хвърли един поглед, после се обърна пак към пътя.

— Планът?

— Да, планът. Ако Рейна е там, тя няма да е сама и няма да й хареса да отведеш Стивън.

— Рейна е алфа женската, лупата. Не е разрешено да се бия с нея.

— Защо не?

— Алфа мъжкар се превръща в Улфрик, вълчият крал, като убие стария водач, но победителят избира лупата.

— Тоест Рейна не се е била за своето място?

— Не се е била за това да бъде лупа, но се е била, за да стане най-доминиращата женска в глутницата.

— Веднъж ми каза, че глутницата ме приема за доминираща. Каква е разликата между това да си доминираща и това да си алфа женска? Имам предвид, мога ли аз да съм алфа?

— Алфата е нещо като това да си вампир — господар — отговори той.

— Тогава какво е доминиращ?

— Някой не от глутницата, не лукой, който е спечелил нашето уважение. Жан-Клод е доминиращ. Той не може да бъде нещо повече, преди да стане член на глутницата.

— Значи ти си алфа, но не си водач на глутницата.

— Имаме около дузина алфи, мъжки и женски. Аз бях втори след Маркус, неговият Фреки.

— Фреки е името на един от вълците на Один 8 8 Один е върховният бог в митологията на германите. Легендата за Один, Фреки, Гери и Фенрир я има в Уикипедия. — Б.пр. . Защо вторият вълк ще бъде наречен на нещо от митологията?

— Глутницата е много стара, Анита. Помежду си, ние сме лукои. Може да има двама втори, Фреки и Гери.

— Защо ми изнесе този урок по история и лексика?

— За външни хора поддържаме простичката версия. Но бих искал ти да знаеш кои и какво сме ние.

— Лукои е гръцка дума, нали?

Той се усмихна.

— Но знаеш ли от къде произлиза?

— Не.

— Крал Ликаон от Аркадия 9 9 Гръцката легендата за крал Ликаон от Аркадия, превърнат във вълк от Зевс, след като раздразнил бога като му поднесъл в дар човешка плът, ражда термина за върколак — „lycanthrope“ — Б.пр. е бил върколак. Той не се е опитал да го скрие. Наричаме се лукои в негова чест.

— Ако вече не си Фреки, тогава какво си?

— Фенрир, претендентът.

— Гигантският вълк, който убива Один при Рагнарок.

— Впечатлен съм, не са много хората, които знаят това.

— Два семестъра сравнителна религия — казах аз — Може ли жена да бъде Улфрик?

— Да, но е рядко срещано.

— Защо?

— Те трябва да извоюват внушителна победа в продължителна физическа битка. Цялата сила на света няма да спре другия да ти смаже лицето в земята.

Щеше да ми хареса да продължа да споря, но не го направих. Той беше прав. Не защото бях жена. И на дребните мъже им наритват задниците. Размерът има значение, когато противниците са еднакво тренирани.

— Защо женските алфи не трябва да се бият, за да спечелят първо място?

— Защото Улфрик и неговата лупа са брачна двойка, Анита. Той не би искал да получи жена, с която не се разбира.

Погледнах към него.

— Я почакай за малко. Ти си следващият възможен водач на глутницата. Ако победиш Маркус, трябва ли да спиш с твоята лупа?

— По принцип, да.

— По принцип? — попитах.

— Няма да избера нито една. Няма да спя с някоя, просто така, за да може глутницата да се чувства сигурна.

— Радвам се да го чуя — казах, — но това ще изложи ли на опасност мястото ти в глутницата?

Той си пое дълбоко въздух и въздъхна силно.

— Имам голяма подкрепа в глутницата, но някои от тях се безпокоят от моя морал. Те смятат, че трябва да си избера партньорка.

— И ти не искаш, заради… мен?

Той ме погледна косо.