Лоръл Хамилтън - Смъртоносен танц

Писък разцепи тишината и аз подскочих.

— Анита — каза Ричард.

— Да.

— Иди вземи Стивън.

— Това неговият писък ли беше? — попитах аз.

— Иди и го доведи.

Погледнах групата ликантропи и попитах:

— Ще можеш ли да задържиш това?

— Мога да ги задържа.

— Не можеш да задържиш всички ни — каза Джамил.

— Напротив — отговори Ричард — Мога.

Писъкът прозвуча още веднъж, по-силен, по-настоятелен. Звукът идваше от вътрешната част на плевнята, където сградата е била разделена на стаи. Там имаше импровизиран коридор. Погледнах натам, после се поколебах.

— Ще побеснееш ли, ако убивам хора?

— Направи каквото трябва — каза той. Гласът му се промени, започна да спада, с намек за ръмжене в него.

— Ако убие Рейна с пистолет, все още няма да бъде твоя лупа — каза Джамил.

Втренчих се в гърба на Ричард. Не знаех дали съм готова да се кандидатирам за тази работа.

— Тръгвай, Анита. Сега — гласът му преминаваше в ръмжене. Не се налагаше да добавя: побързай. Знаех тази част. Може би беше достатъчно силен да ги забави, но не можеше да ги победи всичките.

Хайди се приближи до мен, зад гърба на Ричард. Той не й обърна никакво внимание, сякаш не я беше разглеждал като опасност. Тя не беше силна, но няма нужда да си силен или дори здрав, за да промушиш някого в гърба, с нокти или с нож, нима това има значение? Насочих пистолета към нея. Тя застана на сантиметри от Ричард и той не направи нищо. Пистолетът ми беше единственото нещо, пазещо гърба му. Дори сега той вярваше на Хайди. Точно в тази минута не трябваше да се доверява на никого, освен на мен.

— Габриел е с Рейна — каза тя. Каза името му така, сякаш се страхуваше от него.

Габриел дори не беше член на глутницата. Той беше леопардлак. Макар че беше един от любимите актьори на Рейна. Той участваше в нейните порно филми и дори в един снъф филм. Почти щях да я попитам от кого се страхува повече: от Рейна или от Габриел. Но нямаше значение. Щях да застана срещу двама им заедно.

— Благодаря — казах на Хайди.

Тя кимна.

Тръгнах към коридора и към източника на писъците.

Влязох в коридора и последвах звуците на гласовете до втората врата отляво. Чух поне два различни мъжки гласа, меки, мърморещи. Не можех да разбера думите. Писъците се промениха във викове:

— Спрете, моля ви, спрете. Не! — гласът също беше мъжки. Освен, ако не измъчваха повече от един човек тази вечер, това трябваше да е Стивън.

Поех си дълбоко въздух, изпуснах го и докоснах вратата с лявата си ръка, пистолетът беше в дясната. Искаше ми се да познавах разположението на мебелите в стаята. Стивън изкрещя:

— Моля ви, недейте!

Достатъчно. Отворих вратата, блъскайки я в стената, за да съм сигурна, че зад нея няма никой. Исках да огледам стаята, но това, което видях на пода ме замрази като някакъв леден кошмар. Стивън лежеше по гръб, бялата му роба беше отворена, разкривайки голото му тяло. Кръвта течеше надолу по гърдите му в тънки алени ивици, макар че нямаше видими рани. Габриел държеше ръцете на Стивън, зад гърба му, сякаш бяха заковани, притискайки надолу тялото му. Дългата до кръста руса коса на Стивън се виеше около обвития в кожа скут на Габриел. Габриел беше гол от кръста нагоре, сребърен пръстен минаваше през дясното му зърно. Къдравата черна коса падаше над очите му и когато погледна нагоре към мен, изглеждаше сляп.

Вторият мъж коленичеше от далечната страна на Стивън. Къдрава руса коса падаше до кръста му. Той беше в същата бяла роба, само че завързана. Когато погледна към вратата, тънкото му, почти сладко лице беше като огледало на Стивън. Това трябваше да е брат му. Той държеше сребърен нож. Беше по средата на разреза, когато влязох през вратата. Прясна кръв избликваше от кожата на Стивън.

Стивън изкрещя.

Имаше и една гола жена наведена над тялото на Стивън. Тя го разкрачи, изпъвайки краката му. Дългата й кестенява коса, падаше като завеса, скриваща последното унижение от погледа ми. Рейна обърна главата си към слабините на Стивън. Пълните й устни леко се усмихнаха. Беше го докарала до ерекция. Дори протестиращ, тялото му се беше поддало.

Отне ми един удар на сърцето, за да видя всичко това, като някаква забавена стенограма. Забелязах движение от дясната си страна и се опитах да се обърна, но беше твърде късно. Нещо космато и само наполовина човек се блъсна в мен. Ударих се в далечната стена, достатъчно силно, за да изтръпна. Файърстарът падна и се завъртя, а аз лежах изтръпнала на пода. Вълк с размера на пони се изправи над мен. Отвори челюсти, достатъчно големи да смаже лицето ми и изръмжа, ниско и дълбоко, достатъчно да накара сърцето ми да спре.