Лоръл Хамилтън - Смъртоносен танц

Поклатих глава.

— Не можем да продължим да го правим.

— Ако спираш заради мен, да знаеш, че аз се наслаждавах.

— Аз също. Това е проблемът — казах.

Ричард си пое дълбоко въздух и го изпусна въздишайки.

— Това е проблем, само ако ти го направиш такъв, Анита.

— Да, точно така.

— Ожени се за мен, Анита и всичко това ще бъде твое.

— Не искам да се оженя за теб, само защото те желая.

— Ако беше само заради секса, нямаше да ти предлагам да се ожениш за мен — каза Ричард. — Но това е и да се гушкаме на дивана, гледайки Singing in the Rain, и да ядем китайско, знаейки, че трябва да вземем допълнителна порция раци Рангун. Мога да поръчам и за двама ни в повечето ресторанти в града.

— Искаш да кажеш, че съм предсказуема?

— Недей така. Не омаловажавай нещата — каза той.

Въздъхнах.

— Съжалявам, Ричард. Нямах това в предвид. Аз само…

Не знаех какво да кажа, защото той беше прав. Денят ми беше по-пълен, когато беше споделен с него. Купих му чаша, която просто видях в магазина. Върху нея има вълци, които казват: „В дивата гора Бог е надеждата на света — голямата свежа, полезна, непроменена дива гора“. Това е цитат от John Muir. Без специален случай, просто я видях, знаех, че Ричард ще я хареса и я купих. Поне дузина пъти на ден чувах нещо по радиото или в разговор и си мислех, трябва да го запомня и да го разкажа на Ричард. И Ричард беше този, който ме заведе на първото ми наблюдение на птици в естествена среда след колежа.

Имам степен по биология, свръхестествена биология. Някога си мислех, че ще прекарам живота си като полеви биолог, като свръхестествена версия на Джейн Гудол 3 3 Jane Goodall — английски приматолог, антрополог и етнолог. Известна е най-вече с 45-годишната си изследователска практика над социалния и семейния живот на шимпанзетата, сама в джунглите на Източна Африка — Б.пр. . Наслаждавах се на наблюдението на птиците отчасти, защото той беше с мен, отчасти защото го бях правила с удоволствие преди години. Чувствах се така, сякаш съм забравила какъв беше животът ми преди оръжието или извън гробището. Бях живяла в кръвта и мъртвите толкова дълго; после се присъедини и Ричард. Ричард, който също беше навътре в странните истории, но успяваше да контролира живота си.

Не можех да се сетя за нищо по-добро от това просто да се разхождам с него; сутрин първо да докосвам тялото му или да знам, че се прибирам при него. Да слушам колекцията му от записи на Роджърс и Хамърстийн 4 4 Ричард Роджърс и Оскар Хамърстийн — композитори, създали поредица от много популярни бродуейски мюзикли през 40-те и 50-те години. — Б.пр. , да наблюдавам лицето му, докато гледа някой от мюзиклите на Джийн Кели 5 5 Gene Kelly — американски актьор, певец, танцьор, режисьор, продуцент и хореограф. Известен с енергичния си стил и най-вече с ролята си във филма „Пеейки в дъжда“ — Б.пр. .

Почти отворих устата си, за да кажа: нека да го направим, нека се оженим. Но не го направих. Обичах Ричард; можех да го допусна до себе си, но това нямаше да е достатъчно. Там някъде имаше наемен убиец, който търсеше мен. Как можех да допусна Ричард, кротък и възпитан гимназиален учител в този стил на живот? Той беше едно от чудовищата, но не го приемаше. Беше в разгара на битка за водачеството в глутницата си. Беше победил сегашният водач на глутницата, Маркус, два пъти и двата пъти отказа да го убие. Ако не убиеш, не можеш да станеш водач. Ричард се придържаше към своя морал. Придържаше се към правила, които работят, само когато другите хора не се опитват да те убият. Ако се оженех за него, шансовете му за нормален живот изчезваха. Аз живеех в нещо като бушуващ пожар. Ричард заслужаваше нещо по-добро.

Жан-Клод живееше в същия свят, в който живеех и аз. Той не хранеше илюзии за доброто у непознатите, или у някой друг като стана дума. Вампирът нямаше да се шокира от новината за наемния убиец. Той просто щеше да ми помогне да планирам какво да правя по-нататък. Това нямаше да го разтърси, или поне не много. Имаше нощи, в които си мислех, че Жан-Клод и аз се заслужаваме един друг.

Ричард зави по Олив. Скоро щяхме да стигнем до моя апартамент и тишината беше станала малко тежка. По принцип тишината не ме безпокои, но тази точно го правеше.

— Съжалявам, Ричард. Наистина съжалявам.

— Ако не знаех, че наистина ме обичаш, щеше да ми е по-лесно — каза той. — И ако не беше този проклет вампир, ти щеше да се ожениш за мен.

— Проклетият вампир ни запозна — отбелязах аз.