Орсън Кард - Ксеноцид

Това бе защитата на Куим, той го знаеше. Защото колкото и кръвожадно копеле (дума без особено значение, щом се отнасяше за пекенинос) да беше Уормейкър, той не можеше да направи нищо на отец Ещевао, преди да убеди всички дървета в гората си да действат, както той иска. А ако му стори нещо, някое от съседните му дървета щеше да разбере и да свидетелства. Ако Уормейкър наруши клетвата, дадена от всички дървета-бащи преди трийсет години пред Андрю Уигин, това нямаше да остане в тайна. Целият свят щеше да разбере и Уормейкър щеше да бъде обявен за клетвопрестъпник. Това беше голям срам. Коя съпруга щеше да разреши на братята да му занесат малка майка? Как щеше да създава деца отсега нататък?

Куим беше в безопасност. Можеше да не му обърнат внимание, но нямаше и да му навредят.

Когато пристигна в гората на Уормейкър обаче, никой не си направи труда да го слуша. Братята го хванаха, хвърлиха го на земята и го завлякоха пред Уормейкър.

— Това не беше необходимо — каза той. — И без това щях да дойда при теб.

Един брат удряше по дървото с пръчки. Куим заслуша променливия тон от кънтенето на дънера: Ти дойде, защото аз така наредих.

— Ти си наредил. Аз дойдох. Ако искаш да мислиш, че ти си причинил идването ми, така да бъде. Аз обаче се подчинявам доброволно само на нарежданията на Господ.

Ти си тук, за да чуеш волята на Господ — каза Уормейкър.

— Тук съм, за да изкажа волята на Господ. Десколадата е вирус, създаден от Господ, за да направи пекениносите свои достойни чеда. Светият Дух обаче няма въплъщения. Светият Дух е вечно безплътен, за да може да живее в сърцата ни.

Десколадата живее в нашите сърца и ни дава живот. Когато влезе във вашите, какво ви дава?

— Един Господ. Една вяра. Едно кръщение. Господ не дава едно нещо на човеците, а друго на пекениносите.

Ние не сме „дребосъци“. Сега ще видиш кой е велик и кой — нищожен.

Те го принудиха да се изправи и да допре гръб до ствола на Уормейкър. Той почувства как кората се движи. Притиснаха го по-силно. Много малки ръчички, много зурлички, пръхтящи около него. През всичките тези години той нито за миг не си беше помислял, че тези ръчички и тези зурлички могат да принадлежат на врагове. Дори сега с облекчение установи, че не мисли за тях като за свои собствени врагове. Те бяха врагове на Господ и той ги съжаляваше. Това бе огромно откритие за него — че макар да го завираха в търбуха на това чудовищно дърво-баща, той не чувстваше и следа от страх или омраза.

„Аз наистина не съм се страхувал от смъртта. Никога не съм си давал сметка за това.“

Братята продължаваха да удрят с пръчките от другата страна на дървото. Уормейкър оформяше звука в думите на бащиния език, но сега Куим бе вътре в звука, вътре в думите.

Мислиш, че ще наруша клетвата — каза Уормейкър.

— Мина ми през ума.

Куим беше вече напълно погълнат от ствола, макар че той оставаше отворен пред него. Позволяваше му да вижда, да диша нормално — затворът му дори не му създаваше чувство, че е ограничен. Дървесината обаче се беше наместила толкова плътно около него, че той не можеше да мръдне нито ръка, нито крак, не можеше да се извърти или да се измъкне. Тесен е пътят на спасението.

Ще те подложим на изпитание — продължи Уормейкър.

Сега, след като ги чуваше отвътре, Куим по-трудно разбираше думите му. По-трудно му беше да мисли.

Нека Господ да отсъди между двама ни. Ще ти даваме колкото искаш вода от потока ни. Храна обаче няма да получиш никаква.

— Като ме уморите от глад…

Да те уморим от глад ли? Твоята храна е при нас. Ще започнем да те храним след десет дена. Ако Светият Дух позволи да оцелееш в продължение на десет дена, ще те нахраним и ще те освободим. Тогава ще повярваме в думите ти. Ще признаем грешката си.

— Вирусът ще ме убие по-рано.

Светият Дух ще отсъди дали си достоен да живееш.

— Тук наистина се извършва едно изпитание, но не такова, каквото си мислиш.

— О?

— Това е изпитанието на Страшния съд. Ще застанете пред Христос и той ще каже на онези от дясната си страна: „Аз бях чужд за вас и вие ме приехте в дома си. Бях гладен и ме нахранихте. Включете се в радостта на Господ.“ След това ще каже на онези отляво: „Бях гладен и вие не ми дадохте нищо. Бях странник и вие ме прокудихте.“ И когато всички те попитат: „Господи, кога сме сторили това с теб?“, той ще им отговори: „Ако сте го сторили на най-малкия от моите братя, значи сте го сторили на мен.“ Всички вие, братя, събрани тук, аз съм най-малкият от вашите братя. Всички ще отговаряте пред Христос за онова, което вършите сега.