Орсън Кард - Ксеноцид

Глупак — изкънтя Уормейкър. — Ние не правим нищо друго, освен да те държим на едно място. Съдбата ти зависи само от Господ. Не е ли казал самият Христос: „Аз не правя друго, освен онова, което съм видял да прави моят Отец“? Не е ли казал: „Аз съм пътят, следвайте ме“? Е, ние те оставяме да правиш онова, което е направил Христос. Той стоя четирийсет дена в пустинята без хляб. Ние ти даваме възможност да изтърпиш една четвърт от неговото изпитание. Ако Господ иска да повярваме в теорията ти, ще изпрати ангел небесен да те нахрани. Ще превърне камъните в хляб.

— Допускаш грешка.

Ти допусна грешка, като дойде.

— Искам да кажа, че правиш грешка в тълкуването. Запомнил си правилно стиховете: гладуването в пустинята, превръщането на камъни в хляб и така нататък. Само че не е ли прекалено нескромно от твоя страна да се вживяваш в ролята на Сатаната?

Това разгневи Уормейкър. Той започна да променя кухините в ствола си толкова бързо и толкова да притиска Куим, та той се уплаши, че ще бъде смачкан сред дървесината.

Ти си Сатаната! Опитваш се да ни накараш да повярваме на лъжите ти, докато другите човеци измислят начин да убият Десколадата и да лишат завинаги всички братя от надеждата за трети живот! Мислиш ли, че не виждаме замислите ти? Знаем всичките ви планове, всички! Нямате никакви тайни! И Господ не крие нищо от нас! Ние сме дарени с трети живот, не вие! Ако Господ ви обичаше, той нямаше да ви остави да заравяте мъртвите си в земята и да позволи от вас да излязат само червеи!

Братята седяха пред отвора в ствола, захласнати в спора.

Така продължи шест дена, религиозни спорове, достойни за най-мъдри пророци. Не че след събора в Никея са били обсъждани такива фундаментални въпроси.

Думите им се предаваха от брат на брат, от дърво на дърво, от гора на гора. Резюметата от споровете между Уормейкър и отец Ещевао винаги достигаха до Рутър и Човек за около един ден. Информацията обаче не беше пълна. Едва на четвъртия ден те си дадоха сметка, че Уормейкър държи Куим като затворник, без да му дава от храната, съдържаща средството против Десколадата. Веднага бе изпратена експедиция за спасяването му: Ендър и Уанда, Якт, Ларс и Варсам. Кметът Ковано изпрати Ендър и Уанда, защото бяха известни и уважавани сред прасенцата, а Якт, сина му и зет му, защото не бяха родени в Лузитания. Ковано не смееше да прати някой от местните — ако всичко това се разчуеше, никой не знаеше какво може да се случи. Петимата взеха най-бързата кола и тръгнаха по описанието, което им бе дал Рутър. Пътуването им отне три дена.

На шестия ден спорът приключи, защото Десколадата бе завладяла тялото на Куим така, че той нямаше сили да говори, често имаше треска и бълнуваше.

На седмия ден той погледна през отвора на дънера над главите на братята, които още го наблюдаваха.

— Виждам Спасителя, седнал отдясно на Господ — прошепна той и се усмихна.

След час бе мъртъв. Уормейкър го усети и обяви победоносно пред братята:

Светият Дух отсъди и отец Ещевао беше отстранен!

Някои от братята заликуваха. Но не толкова, колкото беше очаквал Уормейкър.

На смрачаване групата на Ендър пристигна. Сега и дума не можеше да става за залавянето им и поставянето им на изпитание от братята. Бяха прекалено много, а и братята не бяха единодушни. Скоро те спряха пред разтворения ствол на Уормейкър и видяха изпитото, разядено от болестта лице на отец Ещевао, едва видимо в тъмнината.

— Отвори се и остави сина ми да дойде с мен — нареди Ендър.

Отворът в ствола се разшири. Ендър се пресегна и издърпа трупа на отец Ещевао. Беше толкова лек, че за момент на Ендър му се стори, че крепи сам част от тежестта си, че ходи. Не, не ходеше. Ендър го положи на земята под дървото.

Един брат заудря с пръчките ствола на Уормейкър.

Той вече принадлежи на теб, Говорителю от името на мъртвите, защото е мъртъв. Светият Дух го изгори във второто кръщение.

— Ти наруши клетвата си — упрекна го Ендър. — Ти измени на думата на дърветата-бащи.

Никой не е свалил и косъм от главата му.

— Нима си въобразяваш, че някой вярва на лъжите ти? Всички знаят, че да отнемеш лекарството от един умиращ е също толкова тежко престъпление като да го прободеш с нож. Ето лекарството му. И ти можеше да му го дадеш по всяко време.

— Уормейкър е виновен — каза един от братята, стоящи наоколо.

Ендър се обърна към тях:

— Вие помогнахте на Уормейкър. Не си мислете, че цялата вина ще падне само върху него. Дано никой от вас не мине в третия живот. Колкото до теб, Уормейкър, дано никоя майка не пропълзи по кората ти.