Орсън Кард - Ксеноцид

— Не той — каза Цинджао. — Демостен е жена.

Тази новина накара Сиванму да затаи дъх. „Така значи! Жена. Нищо чудно, че съм изпитвала такава симпатия към Демостен; тя е жена и много добре разбира какво е да бъдеш командвана от други всеки миг от живота си. Тя е жена и затова мечтае за свобода, за един час, в който не се налага да изпълнява някакви задължения. Нищо чудно, че думите й призовават дори за революция и въпреки това остават думи на ненасилие. Но-защо и Цинджао не вижда това? Защо е решила, че и двете трябва да мразим Демостен?“

— Една жена на име Валънтайн — продължи Цинджао; и изведнъж в гласа й прозвуча страхопочитание. — Валънтайн Уигин, родена на Земята преди повече от три… от три хиляди години.

— Богиня ли е, та е живяла толкова дълго?

— Пътувала е. Пътува от свят в свят и никъде не остава повече от няколко месеца. Достатъчно, за да напише някоя книга. Всички велики исторически книги, излезели под името на Демостен, са писани от нея и въпреки това никой не го знае. Как е възможно да не е станала знаменитост?

— Може би иска да остане скрита — предположи Сиванму. Тя много добре разбираше защо може една жена да предпочете да се крие зад мъжко име.

„Аз също бих го направила, ако можех, за да пътувам и аз от свят в свят, за да видя хиляди места и да живея хиляда години.“

— От субективна гледна точка тя е само около петдесетте. Все още е млада. Останала е на един свят повече години, омъжена, има деца. Сега обаче отново пътува. Към…

Цинджао затаи дъх.

— Накъде? — поинтересува се Сиванму.

— Когато тръгнала от дома, взела цялото си семейство. Първо тръгнали към Небесен мир и минали покрай Каталония, след това се отправили право към Лузитания!

Първата мисъл на Сиванму бе: „Естествено! Затова Демостен проявява такава симпатия и разбиране към лузитанците.

Тя е говорила с тях, с размирните ксенолози, със самите пекениноси. Тя се е срещала с тях и знае, че са рамани!“

След това й хрумна: „Ако Лузитанската флотилия пристигне там и изпълни задачата си, Демостен ще бъде заловена и думите й ще секнат.“

И накрая осъзна нещо, което правеше всичко това невъзможно:

— Как може да е на Лузитания, след като лузитанците прекъснаха всичките си ансибални връзки веднага щом се опълчиха срещу Конгреса? Как може писанията й да стигнат до нас?

Цинджао поклати глава:

— Още не е стигнала Лузитания. Или ако е там, значи е кацнала в рамките на последните няколко месеца. През последните трийсет години е пътувала непрекъснато. Още отпреди бунта. Тръгнала е преди бунта.

— Значи всичко е написала, докато е летяла? — Сиванму си представи каква трябва да е била разликата в хода на времето. — За да е написала толкова много след изпращането на Лузитанската флотилия, значи трябва…

— Трябва да е писала всяка секунда от времето си на кораба, да е писала, писала, писала. И все пак няма записи за сигнали от кораба й до където и да било, освен с навигационните доклади. Как е успяла да изпрати писанията си до толкова много светове, ако през цялото време е била на кораба? Това е невъзможно. Все някъде трябва да има запис от ансибалните сигнали.

— Все тези ансибали — отбеляза Сиванму. — Лузитанската флотилия престава да излъчва сигнали, а нейният космически кораб би трябвало да е излъчвал, а не е. Кой знае? Може би Лузитания също изпраща тайни послания.

Тя се замисли за „Животът на Човек“.

— Не може да има никакви тайни послания — възрази Цинджао. — филотичните връзки на ансибалите са непрекъснати и ако някъде, на каквато и да е честота, има предаване, то би трябвало да е регистрирано и записано в компютри.

— Ето го решението. Ако ансибалите още са свързани и компютрите не регистрират излъчването, а все пак излъчване трябва да е имало, защото Демостен е написал всички тези неща, значи записите трябва да са неверни.

— Няма начин някой да скрие ансибалното излъчване — възрази Цинджао. — Освен ако не присъства в самия момент на приемане на излъчването и да го отклони от нормалните програми за запис. Така или иначе това е невъзможно. Конспираторът трябва да седи през цялото време на всеки ансибал и да работи толкова бързо, че…

— А може да имат програма, която да го прави автоматично.

— В такъв случай тази програма ще се знае; нали трябва да заема памет, да използва процесорно време.

— Ако някой може да създаде програма, която да прихваща ансибалните излъчвания, защо да не може да я създаде такава, че да остава скрита, да не се показва в паметта и да не оставя записи от използваното процесорно време?