Орсън Кард - Ксеноцид

Новиня отказваше да говори на Ендър и той се тревожеше. Това не беше сприхавост — Ендър никога не беше виждал жена си сърдита. Струваше му се, че това мълчание не е, за да го накаже, а за да си попречи да го накаже. Защото, ако заговореше, думите щяха да бъдат толкова жестоки, че никога нямаше да може да й прости за тях.

Затова отначало той не направи опит да я накара да проговори. Остави я да се движи като сянка из къщата, да се промъква покрай него, без да го погледне в очите; опитваше да не й се пречка пред очите и си лягаше едва когато се увереше, че е заспала.

Очевидно всичко беше заради Куим. Заради мисията му сред еретиците — лесно бе да се разбере от какво се опасява и въпреки че Ендър не споделяше страховете й, той знаеше, че пътуването на Куим не е лишено от опасности. Новиня не действаше разумно. Как можеше Ендър да спре Куим? Той бе единственото от децата на Новиня, върху което нямаше почти никакво влияние. Преди няколко години се бяха сближили, но това бе обявяване на примирие между равни, не полубащинството, което останалите деца бяха приели от Ендър. Ако Новиня не можеше да убеди Куим да се откаже от мисията, как можеше Ендър да го постигне?

Новиня вероятно го осъзнаваше с разума си. Както всички хора обаче, тя не винаги действаше под диктовката на разума. Беше изгубила прекалено много от хората, които обичаше, и когато чувстваше, че още един може да й бъде отнет, реакцията й бе продиктувана от сърцето, не от разума. Ендър беше влязъл в живота й като лечител, защитник. Негова работа бе да я пази от страхове, а сега тя се страхуваше и му беше сърдита, че е излъгал надеждите й.

След два дена мълчание обаче на Ендър му писна. Времето не беше подходящо да се отчуждава от Новиня. Той съзнаваше (а и тя също), че идването на Валънтайн може да донесе трудности за тях. Той имаше прекалено много навици в общуването с Валънтайн, прекалено много връзки с нея, прекалено много врати към душата й, така че нямаше как да не се превърне отново в онзи човек, който е бил през годините — хилядолетията, — прекарани с нея. Живееше с Новиня едва от трийсет години. Това всъщност бе по-дълго (в субективно време) от времето, прекарано с Валънтайн, но на него му беше изключително лесно да се върне към ролята на по-голям брат на Валънтайн, на Говорителя за нейния Демостен.

Ендър бе очаквал Новиня да прояви ревност към Валънтайн и се беше приготвил. Бе предупредил Валънтайн, че вероятно няма да имат много възможности да бъдат заедно. Тя го разбираше — Якт също имаше своите подозрения. Половинките и на двамата трябваше да бъдат успокоени. Глупаво бе Якт и Новиня да ревнуват заради връзките между брат и сестра. В отношенията между Ендър и Валънтайн никога не беше имало ни най-малка следа от сексуалност (всеки, който ги познаваше, щеше да се изсмее на такова предположение), но не сексуалната изневяра тревожеше Новиня и Якт. Нито емоционалната връзка. Новиня нямаше никаква причина да се съмнява в любовта и привързаността на Ендър, а Якт не можеше да иска повече от това, което му даваше Валънтайн.

Причините бяха много по-дълбоки. Кореняха се в това, че дори сега, след толкова много години, веднага щом се събраха, те започнаха да действат като една личност, да си помагат, без дори да се налага да си обясняват един на друг какво се стремят да постигнат. Якт го беше забелязал и дори за Ендър, който никога преди не го бе виждал, стана ясно, че съпругът на сестра му се чувства изоставен. Сякаш виждайки съпругата си в компанията на брат й, си мислеше: „Ето това е близост. Това означава двама души да се слеят в една душа.“ Беше си мислил, че те с Валънтайн са постигнали най-голямата близост, която могат да постигнат един мъж и една жена, и може би не грешеше. И все пак сега виждаше, че двама души могат да бъдат и по-близки. Да бъдат, в известен смисъл, едно цяло.

Ендър се възхищаваше на Валънтайн как успява да успокои съпруга си — и така да се дистанцира от брат си, че мъжът й да започне да свиква с отношенията помежду им постепенно.

Това, което Ендър не беше могъл да предвиди, бе реакцията на Новиня. Той я беше опознал преди всичко като майка на децата й; бе опознал само енергичната, безумна привързаност към тях. Беше предполагал, че ако се почувства застрашена, тя ще започне да се държи властно и заповедно, както към тях. Изобщо не бе подготвен за отдръпването й от него. Беше се отчуждила дори преди тази мълчалива заплаха заради мисията на Куим. Всъщност, като се замислеше сега, той установяваше, че това е започнало още преди пристигането на Валънтайн. Сякаш Новиня бе предчувствала идването на новата съперница.