Орсън Кард - Ксеноцид

И се запъти към вратата.

— Само посмей да излезеш без мое разрешение, и няма да видиш слънцето с години — заплаши кметът Ковано.

Грего стигна до вратата, но вместо да излезе, се облегна на касата и се усмихна саркастично:

— Вижте колко съм послушен.

— Няма да ви задържам дълго — продължи Ковано, сякаш нищо не се е случило. — Епископ Перегрино и отец Ещевао говорят, сякаш могат да вземат решението си независимо, но, разбира се, знаят, че не могат. Ако аз реша, че мисията на отец Ещевао сред прасенцата не може да се осъществи, тя няма да се осъществи. Нека на всички да е ясно. Аз не се боя да арестувам епископа на Лузитания, ако това ще е за доброто на планетата, колкото до мисионера, ти ще отидеш сред пекениносите само с мое позволение.

— Не се съмнявам, че можете да възпрепятствате Божиите дела на Лузитания — изрече хладно епископът. — Бъдете сигурен, че мога да изпратя душата ви в ада за това.

— Не се съмнявам. Няма да съм първият политически водач, изпратен в ада заради разногласията си с Църквата. За щастие в случая няма да се стигне дотам. Аз изслушах всички ви и взех решението си. Да чакаме новия антивирус, е прекалено рисковано. И дори да знаех с абсолютна сигурност, че вирусът заместител ще е готов и използваем до шест седмици, аз пак щях да разреша тази мисия. Точно в момента най-добрият ни шанс да спасим нещо в тази бъркотия е мисията на отец Ещевао. Андрю ми разказа, че пекениносите изпитват огромно уважение и обич към този човек, дори нерелигиозни-те. Ако той успее да убеди еретиците да се откажат от плана за унищожение на човечеството в името на религията си, това ще свали едно тежко бреме от плещите ни.

Куим кимна сериозно. Кметът Ковано бе изключително мъдър мъж. Добре че не се налагаше да му се противопостави, поне засега.

— Междувременно нека ксенобиолозите продължат работата си по антивируса с удвоени сили. Ще решаваме дали да го използваме, или не, когато бъде създаден.

— Ще го използваме — извика Грего.

— Само през трупа ми — възрази Куара.

— Ще съм ви благодарен, ако изчакате да получим повече сведения, преди да предприемете каквито и да било действия. Което ме връща към теб, Грего. Андрю Уигин ме уверява, че съществуват причини да вярваме, че пренасянето на материя със свръхсветлинна скорост е възможно.

Грего изгледа хладно Говорителя:

— Откъде научихте толкова физика, сеньор Многознайко?

— Надявам се да науча от теб — отвърна Уигин. — Докато не изслушаш доводите ми, не мога да съм сигурен, че такава възможност съществува.

Куим се усмихна на лекотата, с която Андрю отклони спора. Грего не беше глупак. Усети, че го манипулират. Уигин обаче не му остави никаква възможност да си покаже рогата. Това бе едно от най-вбесяващите умения на Говорителя на мъртвите.

— Ако има начин да се прехвърляме между световете със скоростта на ансибалите — каза Ковано, — ще имаме нужда само от един кораб, който да пренесе хората от Лузитания на друга планета. Възможността е малка…

— Това е глупава мечта — прекъсна го Грего.

— …но ние ще я изпробваме. Ще я изучим, нали? Или ще поработим в каменоломната?

— Не ме е страх от физическия труд — изсъска Грего. — Не си мислете, че със заплахи можете да ме накарате да работя за вас.

— Приемам упрека. Моля само за съдействието ти, Грего. Ако не го получа обаче, ще направя всичко, за да те накарам да се подчиниш.

Очевидно Куара се почувства пренебрегната. Рязко скочи.

— Не можем да седим тук и да обсъждаме унищожаването на един разумен вид — дори да мислим, че не можем да общуваме с него. Всички сте масови убийци!

И се втурна към вратата.

— Куара — извика я Ковано. Тя спря.

— Ти ще потърсиш начин за общуване с Десколадата. Да видим дали можем да комуникираме с тези вируси.

— Само ме залъгвате. Какво ще стане, ако ви кажа, че ни молят да не ги избиваме? Така и така няма да ми повярвате.

— Напротив. Аз знам, че си честна жена, дори да си ужасно недискретна. Има обаче и друга причина да искам да разбереш молекулния език на Десколадата. Виждаш ли, Андрю Уигин ми изложи една възможност, за която никога досега не се бях замислял. Всички знаем, че разумът на пекениносите датира от времето, когато Десколадата за пръв път се е появила на тази планета. Възможно ли е обаче да сме объркали причина и следствие?

Новиня се обърна с насмешливо изражение към Андрю:

— Мислиш, че пекениносите са създали Десколадата?

— Не — отвърна Андрю. — Но не е ли възможно пекениносите да са Десколадата?