Орсън Кард - Ксеноцид

Куим знаеше, разбира се, че Ковано не отстъпва пред ничия мъдрост. Андрю Уигин просто го беше убедил.

— Докато отношенията между пекениноси и хора стават все по-… ъ… проблемни и докато нашата невидима съседка, Царицата на кошера, се доближава до изпращането на кораби в космоса, събитията извън планетата явно също започват да текат с по-голяма скорост. Говорителя ме информира, че според извънпланетните му източници някой на една планета, наречена Път, е много близко до разкриването на нашите съюзници, които успяха да попречат на Конгреса да предаде заповеди за унищожение на Лузитания на военната си флотилия.

Куим отбеляза с изненада, че Андрю очевидно не е разкрил съществуването на Джейн пред Ковано. Епископ Перегрино също не знаеше. А Грего и Куара? Ами Ела? Майка му със сигурност знаеше.

„Защо каза на мен, след като е скрил от толкова други?“

— Има много голяма вероятност през следващите няколко седмици (или дни) Конгресът да възстанови връзката си с флотилията. В този случай последната ни защита ще изчезне. Само чудо може да ни спаси от унищожение.

— Глупости — изръмжа Грего. — Ако онова… нещо в степта може да построи кораб за прасенцата, значи може да направи няколко и за нас. Да ни измъкне от тази планета, преди да е станала на пух и прах.

— Може би — съгласи се Ковано. — Аз предложих нещо такова, макар и не толкова образно. Бихте ли обяснили, сеньор Уигин, защо остроумният малък план на Грего не може да успее?

— Царицата на кошера не размишлява по начина, по който мислим ние. Колкото и да се старае, тя не може да приеме един отделен живот насериозно. Ако Лузитания бъде унищожена, тя и пекениносите ще са най-застрашени…

— „Докторчето“ ще отнесе цялата планета — изтъкна Грего.

— Най-застрашени от унищожение на целия вид — продължи Уигин, без да обръща внимание на репликата на Грего. — Тя няма да си губи времето за строеж на кораб, който да изкара човеците от Лузитания, защото из вселената има трилиони човешки същества. Ние не сме заплашени от ксеноцид.

— Заплашени сме, ако тези прасенца-еретици се измъкнат — възрази Грего.

— Това е другият проблем. Ако нямаме ефективно средство за неутрализиране на Десколадата, ние не можем да преместим с чиста съвест човешката популация от Лузитания на друга планета. Така ще направим точно онова, което искат еретиците — да изложим другите човеци на опасността от Десколадата и вероятно дори да причиним гибелта им.

— Значи няма изход — обади се Ела. — Да стоим и да чакаме смъртта си.

— Не съвсем — отвърна кметът Ковано. — Възможно е, може би дори вероятно, нашето селище, Милагре, да е обречено. Но можем поне да се погрижим заселническите кораби на пекениносите да не пренесат Десколадата в човешките светове. Има, изглежда, два подхода — биологичен и теологичен.

— Почти сме успели — обясни Новиня. — Въпрос на седмици е, дори на дни ние с Ела да създадем заместител на Десколадата.

— Така смяташ ти. — Ковано се обърна към Ела. — А ти какво ще кажеш?

Куим едва не изръмжа.

„Ела ще каже, че мама греши, че няма биологично решение, после мама ще каже, че тя се опитва да ме убие, като ме изпраща на мисията ми. Само това му липсва на това семейство — мама и Ела в открита война. Благодарение на Ковано Зелжезо, хуманиста.“

Отговорът на Ела обаче не беше този, от който се опасяваше Куим:

— Вече сме почти готови. Това е единственият метод, който не бяхме пробвали досега. На път сме да създадем разновидност на Десколадата, който притежава всички необходими качества, за да поддържа жизнения цикъл на местните организми, но е неспособен да се адаптира и да унищожава други видове.

— Говорите за лоботомия на един цял вид — намеси се мрачно Куара. — Какво ще кажете, ако някой открие начин да остави всички човеци живи, но да им изреже мозъците?

Разбира се, Грего веднага прие предизвикателството й:

— Ще приема тези глупости за разумността на вирусите и за това, че трябва да ги запазим живи, само ако започнат да пишат епически поеми и да решават теореми.

— Това, че не могат да четат, не означава, че не съчиняват епически поеми!

— Млъквайте! — изкрещя Ковано. Те моментално млъкнаха.

— Nossa Senhora — възкликна той. — Може би Бог иска да унищожи Лузитания, защото това е единственият начин да затвори устата на тези двамата.

Епископ Перегрино се изкашля.

— А може би не — побърза да се поправи кметът. — Кой съм аз, че да гадая какви са били мотивите на Господ.