Орсън Кард - Ксеноцид

Епископът се разсмя, с което позволи и на останалите да се засмеят. Напрежението се разсея — като океанска вълна, отминала за момент, но следвана от друга.

— Значи антивирусът е почти готов, така ли? — обърна се Ковано към Ела.

— Не… и да, вирусът заместител е почти готов. Остават обаче два проблема. Първият е заразяването. Трябва да намеря начин новият вирус да нападне и измести стария. Това все още е далечна перспектива.

— Далечна перспектива или искаш да кажеш, че нямаш никаква идея как да го постигнеш?

Ковано не беше никак глупав.

— Някъде между двете — призна Ела.

Майка им се премести, отдръпна се от дъщеря си. „Горката Ела — помисли си Куим. — Рискува да не й говорят няколко години.“

— А другият проблем? — поинтересува се Ковано.

— Едно е да създадеш вируса заместител. Друго е да го накараш да се възпроизвежда.

— Това са само подробности — възрази Новиня.

— Не е така, мамо, и го знаеш. Аз мога да направя списък на качествата, които искаме да притежава новият вирус, но дори при десет градуса над абсолютната нула не е възможно да срежем и рекомбинираме Десколадата с необходимата точност. Щом го върнем на нормална температура, той или ще умре, защото сме изрязали прекалено много, или ще се възстанови, защото не сме изрязали достатъчно.

— Технически проблем.

— Технически проблем! — сряза я Ела. — Като да създадеш ансибал без филотични връзки.

— Значи решаваме…

— Не решаваме нищо — тросна се Новиня.

— Решаваме — продължи Ковано, — че ксенобиолозите ни са в остро разногласие по отношение на възможностите за създаване на безопасен вариант на Десколадата. Това ни довежда до втория подход — да убедим пекениносите да изпратят заселническите си кораби само на необитавани светове, където могат да установят странната си, смъртоносна екосистема, без да убиват човешки същества.

— Да ги убедим! — намеси се Грего. — Сякаш можем да им имаме доверие, че ще спазят обещанието си.

— Досега са спазили повече обещания от теб — възрази Ковано. — На твое място не бих държал такъв поучителен тон.

Накрая Куим почувства, че може да се намеси:

— Цялата тази дискусия е много интересна. Чудесно би било, ако мисията ми сред еретиците беше начинът да ги убедя да не вредят на човешкия род. Дори обаче всички да решим единодушно, че това е невъзможно, аз пак ще отида. Дори да решим, че мисията ми ще влоши нещата, пак ще я предприема.

— Какво успокоение, че си готов за пълно сътрудничество — изръмжа иронично Ковано.

— Смятам да сътруднича на Господ и на Църквата. Мисията ми сред еретиците няма за цел да спасява човешкия вид от Десколадата или да запази мира между човеци и пекениноси тук, на Лузитания. С нея аз целя да върна еретиците към вярата в Христа. Да спася душите им.

— О, разбира се. Разбира се, това е твоята цел.

— И причината да отида, и единственият стандарт, по който ще съдя дали мисията ми е успяла, или не.

Ковано погледна отчаяно епископ Перегрино:

— Казахте, че отец Ещевао щял да съдейства.

— Казах, че се подчинява безпрекословно на Господ и Църквата.

— Приех го като уверение, че можете да го убедите да отложи мисията си, докато не научим нещо повече.

— Наистина мога да го убедя. А мога и да му забраня да ходи.

— Ами направете го тогава — обади се Новиня.

— Няма.

— Мислех, че сте загрижен за доброто на колонията — отбеляза кметът Ковано.

— Загрижен съм за доброто на всички християни под моята опека. Преди трийсет години това означаваше, че съм загрижен само за човеците на Лузитания. Сега обаче аз нося също толкова голяма отговорност за душевното спасение на християнизираните пекениноси. Изпращам отец Ещевао на тази мисия по същия начин, както в древността мисионерът на име Патрик е бил изпратен на остров Ейре. Той бил постигнал изключителни успехи в покръстването на царе и народи. За нещастие ирландската църква не постъпила, както се надявал папата. Между тях имало много… да ги наречем разногласия. На пръв поглед те били свързани с датата, на която да се отбелязва Великден, но в дълбочина засягали самото подчинение към папата. Дори от време на време се стигало до кръвопролития. Въпреки това обаче никой не си е представял, че ще е по-добре свети Патрик никога да не стъпва на Ейре. Никой дори не си е помислял да каже, че е по-добре ирландците да останат езичници.

Грего се изправи:

— Ние открихме филотите, истинските, невидими атоми. Завзехме звездите. Изпращаме послания по-бързо от светлината. Но въпреки това още живеем в епохата на мрака.