Орсън Кард - Ксеноцид

— Да се опознаем тогава.

— Човеците настояват да останем непознати за тях; това им е вродено. Ние обаче можем да сме приятели.

— Тази дума е прекалено силна. Да кажем просто, че сме добри съседи.

— Поне докато интересите ни съвпадат.

— Докато има звезди, интересите ни ще съвпадат.

— Може би не чак толкова дълго, може би само докато човеците са по-силни и по-многобройни от нас.

— Засега това е достатъчно.

Куим дойде на срещата, без да възрази, макар че тя забавяше с цял ден пътуването му. Независимо за колко спешна смяташе мисията си сред еретиците, той нямаше да постигне много, ако не спечели подкрепата на цялата човешка колония. Затова, щом епископ Перегрино го молеше да участва в събрание заедно с Ковано Зелжезо, кмет и губернатор на Лузитания, Куим не можеше да не отиде.

Той с изненада установи, че на събранието присъстват също така Уанда Сааведра, Андрю Уигин и половината от семейството на Куим. Майка му и Ела — тяхното присъствие имаше смисъл, ако на събранието щеше да се обсъжда политиката към пекениносите-еретици. Какво обаче правеха Грего и Куара тук? Нямаше причина да се включват в каквото и да било обсъждане. Бяха твърде млади, твърде зле информирани, твърде буйни. Доколкото ги познаваше, те още се караха като малки деца. Не бяха толкова зрели, колкото Ела, която бе способна да загърби личните чувства в интерес на науката. Разбира се, понякога Куим се тревожеше, че Ела е твърде отдадена на заниманията си. Това обаче надали можеше да се каже за Грего и Куара.

Особено за Куара. Според наученото от Рутър целият проблем с тези еретици идваше, откакто Куара разкрила пред пекениносите различните планове за справяне с вируса на Десколадата. Еретиците нямаше да намерят поддръжници в толкова много гори, ако не беше страхът, че човеците ще пуснат някакъв вирус или ще отровят Лузитания с някакъв химикал, който да унищожи Десколадата, а с него и самите пекениноси. Самият факт, че човеците обсъждат непрякото унищожение на пекениносите, служеше като повод прасенцата да обмислят унищожението на човеците.

И само защото Куара не можеше да си държи устата затворена. А сега тя присъстваше на събранието, на което щяха да се обсъждат по-нататъшните действия. Защо? Каква прослойка от обществото представяше тя? Нима хората наистина смятаха, че политиката на правителството или църквата вече са само в ръцете на семейство Рибейра? Разбира се, Олядо и Миро не присъстваха, но това не означаваше нищо — тъй като и двамата бяха инвалиди, останалите членове на семейството ги третираха несъзнателно като деца, макар Куим да знаеше, че никой от двамата не заслужава да бъде игнориран толкова грубо.

Е, Куим беше търпелив. Можеше да чака. Щеше да слуша. Щеше да изслуша всички. Сетне щеше да предприеме нещо, с което да угоди както на Бог, така и на епископа. Разбира се, ако не можеше и на двамата, поне на Господ.

— Това събрание не беше моя идея — заяви кмет Ковано. Той бе добър човек, Куим го знаеше. По-добър управник, отколкото подозираха повечето жители на Лузитания. Преизбираха го заради достолепния му вид и защото винаги помагаше на онези, които имаха нужда от подкрепа. Никой не се интересуваше дали освен всичко води и добра политика — това бе прекалено абстрактно понятие за тях. Оказваше се обаче, че той е надарен не само с мъдрост, а и с добър политически нюх. Рядка комбинация и Куим се радваше, че е така. Може би Господ знаеше, че това са времена на изпитания, и им бе дал водач, който да ги преведе през тях без прекалено много страдания.

— Радвам се обаче, че сме се събрали всички — продължи кметът. — Напоследък в отношенията между хора и прасенца има повече напрежение от когато и да било, или поне откакто Говорителя от името на мъртвите дойде, за да ни помогне да постигнем мир.

Уигин поклати глава, но всички знаеха ролята му в тези събития и нямаше никакъв смисъл да я отрича. Дори Куим бе принуден да признае, че този безбожен хуманист върши добра работа на Лузитания. Куим отдавна бе загърбил омразата си към Говорителя; всъщност понякога той подозираше, че единствен в цялото семейство оценява какво е постигнал Уигин. Един евангелист може да бъде разбран най-добре от друг.

— Разбира се, ние дължим немалка част от страховете си; на своеволията на двама много пакостливи млади, които поканихме на тази среща, за да видят някои от опасните последствия от глупавото им, самонадеяно поведение.

Куим едва се сдържа да не се разсмее. Разбира се, Ковано изрече всичко това с такъв мек, любезен тон, че на Грего и Куара им бяха нужни няколко минути, за да схванат упрека към тях. Куим обаче разбра веднага.