Орсън Кард - Ксеноцид

Джейн зачака, но Ендър не продължи.

— Това ли е цялата приказка?

— Не е ли достатъчно?

— Защо ми я разказваш? Какво общо има с мен?

— Просто тази приказка ми хрумна.

— Защо?

— Може би така ми говори Господ. А може би просто ми се спи и нямам онова, което искаш от мен.

— Аз дори не знам какво искам от теб.

— Аз знам. Искаш да си жива, със собствено тяло, да не зависиш от филотичната мрежа, която свързва ансибалите. Щях да ти направя този дар, ако можех. Ако измислиш как да го сторя, ще го сторя. Обаче, Джейн, ти дори не знаеш какво си. Може би, когато разбереш как си възникнала, какво те изгражда, може би тогава ще се спасиш от смърт, когато всички ансибали бъдат прекъснати.

— Значи това е твоята приказка? Може би аз ще изгоря с къщата, но душата ми някак си ще се прероди в някое сираче?

— Открий коя си, какво си, каква е същността ти и тогава ще видим дали можем да те преместим на по-сигурно място, докато това свърши. Тук имаме ансибал. Може би ще успеем да те върнем.

— На Лузитания няма достатъчно компютри, които да ме поберат.

— Не можеш да си сигурна. Ти не знаеш кое е самоличността ти.

— Искаш да кажеш — да намеря душата си. Тя произнесе последната дума насмешливо.

— Джейн, чудото не е възкресението на куклата като момче. Чудото е това, че на куклата изобщо е бил вдъхнат живот. Нещо е накарало механичните компютърни връзки да се превърнат в разумно същество. Нещо те е създало. В това няма логика. Ако го разгадаеш, останалото ще е лесна работа.

Гласът му прозвуча сънливо.

„Иска да ме отпрати, за да заспи отново“ — помисли си тя.

— Ще помисля по това.

— Лека нощ — промърмори той. Заспа почти веднага.

„Наистина ли беше буден? — почуди се Джейн. — Ще си спомни ли на сутринта какво сме говорили?“

След това тя почувства как нещо в леглото мърда. Новиня; дишането й звучеше различно. Едва тогава Джейн разбра: „Новиня се е събудила, докато сме разговаряли с Ендър. Тя познава почти недоловимите примлясвания с устни, когато Ендър ми говори безгласно. Той може да забрави, че сме говорили тази нощ, но Новиня няма да забрави. Сякаш го е хванала в леглото с любовница. Де да можеше да гледа на мен по друг начин. Като на дъщеря. Като на незаконната дъщеря на Ендър от някоя стара връзка. Неговото дете от играта на фантазията. Ще ревнува ли тогава?

Дали съм дете на Ендър?“

Джейн започна да се рови в собственото си минало. Започна да изучава собствената си природа. Да опитва да открие коя е и защо е жива.

Тъй като беше Джейн обаче, а не човешко същество, това не бе единственото й занимание. Освен всичко тя проследяваше компютърните търсения на Цинджао в данните за Демостен, наблюдаваше я как се приближава все повече и повече до истината.

Най-усилено от всичко Джейн се занимаваше с търсене на начин да накара Цинджао да се откаже да я търси. Това бе най-трудно от всичко, защото въпреки опита на Джейн с човешкия разум, въпреки всичките й разговори с Ендър отделните човешки същества оставаха все още тайна за нея. Бе стигнала до един извод: Независимо колко добре познаваш делата на един човек и онова, което си е мислил, че прави, когато ги е извършил, и онова, което сега си мисли, че е направил, невъзможно е да отгатнеш как ще постъпи в следващия момент. Все пак тя нямаше друг избор, освен да опита. Затова започна да наблюдава къщата на Хан Фейдзъ по начин, по който бе наблюдавала само Ендър и напоследък заварения му син Миро. Не можеше повече да чака Цинджао или баща й да въведат данни в компютрите си и от това да си вади изводи за тях. Сега трябваше да установи контрол над централния домашен компютър, за да може да използва аудио- и видеорецепторите на компютрите в почти всяка стая като свои уши и очи. Тя ги наблюдаваше. Отдели значителна част от вниманието си на тях, на изучаването и анализирането на думите им, действията им, на това, какво означават един за друг.

Не й беше необходимо много време да разбере, че на Цинджао може да се влияе най-добре не пряко, а като убеди първо баща й, след което той да убеди нея. Това беше в съгласие с Пътя: Цинджао никога нямаше да се опълчи срещу Конгреса, ако Хан Фейдзъ не я накара; а тогава щеше да го направи на всяка цена.

В известен смисъл това улесняваше задачата на Джейн. Убеждаването на Цинджао, лекомислена и чувствителна девойка, бе съмнително в най-добрия случай. Хан Фейдзъ обаче беше зрял мъж с улегнал характер, разумен, но все пак с дълбоки чувства; той можеше да бъде убеден с аргументи, особено ако Джейн успее да го накара да повярва, че противопоставянето на Конгреса е добро за неговия свят и за цялото човечество. Трябваше само да се погрижи до него да достигне подходяща информация и да го остави да си извади сам заключения.