Орсън Кард - Ксеноцид

Джейн вече знаеше за социалното устройство на обществото на Път колкото и всеки човек, защото се беше запознала с цялата история, с всички антроположки изследвания и цялата документация, създадена от народа на Път; Това, което научи, беше обезпокоително: хората на Път се подчиняваха на боговете си повече от който и да било народ на което и да било място във вселената по което и да било време. Самият начин, по който им говореха боговете, също бе обезпокоителен. Очевидно ставаше дума за добре познатото мозъчно заболяване обсесивно-компулсивно разстройство — ОКР 2 2 Заболяване, при което болният извършва повтарящи се, ритуални действия, за да възстанови душевното си спокойствие. — Б. пр. . Рано в историята на Път — преди седем поколения, когато планетата била заселена — лекарите бяха лекували това заболяване по съответния начин. Бяха открили обаче, че богоизбраните на Път изобщо не реагират адекватно на обикновените медикаменти, водещи до възстановяване на химическия баланс в мозъка на другите пациенти с ОКР, при което се създава чувството, че работата е свършена и че няма нужда да се занимават повече с нея. Богоизбраните показвали всички поведенчески реакции, характерни за ОКР, но физическите признаци на добре известния мозъчен дефект липсвали. Явно имаше друга, непозната причина.

Джейн се задълбочи в този проблем и откри документи от други светове, не от Път, които допълваха картината. Учените веднага заключили, че би трябвало да се е получила нова мутация, причиняваща подобен мозъчен дефект. Веднага след издаването на предварителния им доклад обаче изследванията били прекратени, а учените — изпратени на друга планета.

На друга планета — това беше почти немислимо. То означаваше да бъдат откъснати от действителността, от времето, от приятелите и роднините им. И въпреки това никой не беше отказал — това несъмнено означаваше, че върху тях е бил оказан огромен натиск. Всички бяха напуснали Път и всички бяха прекъснали научната си кариера.

Първата хипотеза на Джейн бе, че някой от правителството на Път ги е прогонил и е прекъснал изследванията им; в края на краищата никой от последователите на Пътя не би искал вярата им да бъде унищожена от намирането на материално обяснение за гласовете на боговете в собствените им мозъци. Джейн обаче така и не намери доказателства местните власти да са били запознати с доклада. Единственото, станало достояние на жителите на Път, бе общото мнение, че чуването на боговете не е познатото и лечимо ОКР. Жителите на Път бяха научили само тази част от доклада, която доказваше, че говоренето с боговете няма материално обяснение. Науката бе „доказала“, че боговете съществуват. Нямаше свидетелства някой от Път да е предприел каквито и да било действия за прекратяване на изследването. Тези решения бяха дошли отвън. От Конгреса.

Трябваше да съществува някаква ключова информация, скрита дори от Джейн, чието съзнание лесно достигаше всяко устройство с електронна памет, свързано с ансибалната мрежа. Това можеше да се случи само ако онези, които знаеха тайната, се страхуваха толкова много от разкриването й, че я държаха далеч дори от най-дълбоко засекретените правителствени компютри.

Джейн не можеше да позволи това да я спре. Трябваше да сглоби истината от парченцата информация, останали в различни несвързани едни с други документи и електронни картотеки. Трябваше да намери други събития, които да запълнят липсващите части от мозайката. В крайна сметка човеците не можеха да скрият нищо от същество с безкрайно време и търпение като Джейн. Тя щеше да разкрие какво прави Конгресът с Път и когато се добере до информацията, да я използва, ако може, за да откаже Хан Цинджао от разрушителната й задача. Защото Цинджао също разкриваше тайни — по-стари, тайни, пазени три хиляди години.

— Ендър казва, че ние сме лостът на историята, тук, на Лузитания. Че през следващите няколко месеци или години тук ще се решава дали между различните разумни същества ще се възцари разбиране, или терор.

— Колко далновидно от негова страна, да ни доведе точно навреме за вероятната ни гибел.

— Ти се шегуваш, разбира се.

— Ако знаехме как да се шегуваме, вероятно щяхме да го направим.

— Лузитания е лост на историята отчасти защото ти си тук. Ти носиш лоста, където и да отидеш.

— Ще го хвърлим. Ще ви го дадем. Ваш е.

— Лостът е там, където се срещат непознати същества.