Орсън Кард - Ксеноцид

Голяма част от гнева й обаче се дължеше на начина, по който Сиванму говореше за Междузвездния конгрес. Сякаш тя не гледаше на Конгреса като на върховен господар на цялото човечество; сякаш смяташе Път за по-важен от общата воля на световете. Дори немислимото да се случи и Хан Фейдзъ да бъде изправен на съд в свят, отдалечен на стотици светлинни години, той щеше да се подчини безропотно — и щеше да побеснее от гняв, ако някой на Път окаже дори най-малка съпротива. Да се опълчат като Лузитания? Немислимо. Цинджао се почувства омърсена от самата мисъл за това.

Омърсена. Нечиста.

Тази мисъл веднага я накара да проследи някоя дървесинна жилка.

— Цинджао! — проплака Сиванму веднага щом тя коленичи на пода. — Моля те, кажи ми, че боговете не те наказват, задето си чула думите, които казах!

— Те не ме наказват. Те ме пречистват.

— Ама това не са мои думи, Цинджао! Те са на хора, които дори не са тук.

— Това са нечестиви думи, независимо кой ги е изрекъл.

— Ама това не е честно. Да те пречистват за думи, които дори не си си помисляла, в които дори не си вярвала!

Ставаше все по-лошо и по-лошо! Нямаше ли да млъкне най-после тази Сиванму?

— Сега ме караш да слушам приказки, че самите богове са несправедливи.

— Такива са, ако те наказват заради думите на други! Това момиче нямаше никакъв срам.

— За по-мъдра от боговете ли се мислиш?

— Със същия успех могат да те накажат, задето се подчиняваш на гравитацията или защото те е навалял дъжд!

— Ако ме накарат да се самопречистя заради такива неща, аз ще се подчиня и ще го сметна за справедливо.

— В такъв случай не може да има никаква справедливост! — проплака Сиванму. — Когато изречеш тази дума, ти разбираш „всичко, което поискат боговете“. Аз обаче я разбирам като правосъдие, да накажеш някого за онова, което е сторил нарочно, да…

— Точно това е справедливостта на боговете и аз трябва да им се подчинявам.

— Справедливостта си е справедливост, каквото и да казват боговете!

Цинджао едва се сдържа да не скочи и да не зашлеви шамар на доверената си прислужница. И щеше да е напълно права, защото Сиванму й причиняваше такава болка, сякаш я беше ударила. Ала Цинджао никога нямаше да удари човек, който не може да й отговори със същото. Освен това пред нея стоеше една много интересна загадка. Все пак боговете й бяха изпратили Сиванму — Цинджао вече беше сигурна в това. Затова, вместо да спори с Сиванму, тя трябваше да разбере какво са целели боговете, като са й изпратили прислужница, която говори толкова срамни и недостойни неща.

Боговете бяха накарали Сиванму да каже, че е несправедливо да наказват Цинджао, задето е изслушала обидното мнение на друг човек. Може би мнението на Сиванму беше вярно. Ала също толкова вярно бе, че боговете не могат да бъдат несправедливи. Следователно явно не наказваха Цинджао просто защото е чула предателските мисли на други хора. Не, Цинджао трябваше да се пречисти, защото някъде в дълбините на сърцето си тя вярваше на тези думи. Трябваше да се пречисти от скритото съмнение в божествената подкрепа за Междузвездния конгрес, което още живееше в нея.

Цинджао веднага допълзя до по-близката стена и затърси подходяща дървесинна жилка, която да проследи. Благодарение на думите на Сиванму тя бе открила стаена в себе си нечистота. Боговете я бяха приближили с още една крачка към познаването на най-тъмните кътчета на душата й, за да може един ден да се изпълни изцяло със светлина и да заслужи името си, което сега бе просто една подигравка.

„Някоя част от мен все още се съмнява в правдивостта на Междузвездния конгрес. О, богове, в името на предците ми, на народа ми, на господарите ми и най-накрая заради мен самата, прогонете това съмнение и ме очистете!“

Когато приключи с проследяването на жилката (за пречистването й бе достатъчна само една — добър знак, че е научила нещо правилно), тя се обърна отново към Сиванму, която я бе наблюдавала през цялото време. Целият гняв на Цинджао се беше изпарил, всъщност тя бе благодарна на прислужницата си, че е послужила като оръдие в ръцете на боговете, за да й покажат истината. Сиванму обаче трябваше все пак да разбере, че не е права.

— В този дом всички сме верни слуги на Междузвездния конгрес — заобяснява спокойно Цинджао. — И ако ти си вярна прислужница в този дом, трябва да служиш и на Конгреса с цялото си сърце.

Как да обясни на Сиванму колко мъчително е научила този урок самата тя — колко мъчително все още го учеше? Имаше нужда от Сиванму да й помогне в тази задача, не да я затруднява.