Орсън Кард - Ксеноцид

— Който вярва в него, няма да загине.

— Точно така. Който вярва, ще получи вечен живот. Както го виждат те — третия живот.

— Значи онези, които умрат, ще са безбожници.

— Не всички пекениноси се натискат за доброволци като странстващи ангели на разрушението. Има обаче достатъчно, за да се налага да ги спрем. Не само заради Светата църква.

— Заради Майката Земя.

— Както виждаш, Миро, понякога мисионер като мен получава много важна роля във вселената. Трябва по някакъв начин да убедя тези заблудени еретици, че грешат, и да ги накарам да приемат вижданията на Църквата.

— Защо искаш да говориш с Рутър в момента?

— За да поискам едни сведения, които пекениносите никога не ни дават.

— Какви?

— Адреси. На Лузитания има хиляди пекениносови горички. В коя се крие еретичната група? Ако тръгна да ги търся сам, корабът им отдавна ще е излетял, когато ги намеря.

— Сам ли ще идеш?

— Винаги отивам сам. Не мога да взема никой от младите братя с мен, Миро. Докато една гора не бъде покръстена, местните имат склонност да убиват непознатите пекениноси. В този случай е по-добре да си раман, отколкото утленинг.

— Мама знае ли?

— Моля те, мисли разумно, Миро. Аз не се боя от Сатаната, но от мама…

— Андрю знае ли?

— Разбира се. Той настоя да дойде с мен. Говорителя от името на мъртвите се ползва с огромен престиж и мисли, че може да ми помогне.

— Значи няма да си сам.

— Разбира се, че ще съм сам. Кога един мъж, носещ цялата сила на Господ, се е нуждаел от помощта на някой хуманист?

— Андрю е католик.

— Ходи на църква, взима причастие, изповядва се редовно, но си остава Говорител на мъртвите и аз не мисля, че искрено вярва в Бог. Ще ида сам.

Миро изгледа Куим с още по-голямо възхищение:

— Кораво копеле си бил.

— Заварчиците и ковачите са корави. Копелетата си имат други проблеми. Аз просто съм един слуга на Господ и Църквата и си върша работата. Мисля, че последните събития доказаха, че брат ми е по-голяма заплаха за сигурността ми и от най-еретичните пекениноси. След смъртта на Човек прасенцата по целия свят положиха тържествена клетва никога да не вдигат ръка срещу човешко същество. Може да са еретици, но си остават пекениноси. Те ще удържат на думата си.

— Извинявай, че те ударих.

— Приех го като прегръдка, сине мой.

— Де да беше така, отче Ещевао.

— Значи е било така.

Куим се обърна към дървото и забарабани с пръчките по кората му. Почти веднага звукът започна да се променя. Миро се заслуша, макар че не разбираше езика на дърветата. Рутър говореше по единствения начин, по който те можеха да издават звук. Навремето бе говорил с помощта на устни, език и зъби. Имаше много начини човек да загуби тялото си. Миро бе преживял събитие, което би трябвало да го убие. Беше останал инвалид. Все още обаче можеше да се движи, макар и тромаво, можеше да говори, макар и бавно. Той смяташе, че страда като Йов. Рутър и Човек, много по-осакатени, мислеха, че са дарени с вечен живот.

— Доста неприятна ситуация — проговори Джейн в ухото му.

„Да“ — съгласи се безмълвно Миро.

— Отец Ещевао не бива да ходи сам. В миналото пекениносите са били доста добри бойци. Още не са забравили как да се бият.

„Ами кажи на Ендър — отвърна Миро. — Аз нямам никаква власт тук.“

— Колко смело, храбрецо мой. Ще говоря с Ендър, докато ти се мотаеш тук и чакаш своето чудо.

Миро въздъхна и тръгна обратно към селището.

— Говорих с Ендър и сестра му Валънтайн. Тя е историк.

— Какво е това?

— Преглежда книгите, за да търси разкази за миналото на човеците, след това пише разкази за онова, което е открила, и ги дава на останалите човеци.

— Ако разказите за миналото вече са написани, защо ги пише пак?

— Защото не са достатъчно ясни. Тя помага на хората да ги разберат.

— Ако хората, живели по-рано, не са ги разбрали, как може тя, която идва по-късно, да ги разбере по-добре?

— И аз й зададох този въпрос и Валънтайн каза, че тя не винаги ги разбира по-добре. Старите автори обаче са разбирали какво означават разказите за хората от тяхното време, а тя разбира какво означават за хората от нейното време.

— Значи историята се променя. — Да.

— И въпреки това през цялото време те гледат на тези разкази като на вярно отражение на действителността?

— Валънтайн обясни, че някои разкази са правилни, а други — правдиви. Това изобщо не можах да го разбера.

— Защо просто не запомнят историята си точно? Тогава няма да им се налага да се лъжат един друг.