Орсън Кард - Ксеноцид

— Няма значение — добави тя. — Разкажи ми какво знаеш за Лузитанската флотилия.

— Как да го направя, като ще те разгневя? Цинджао запази мълчание и зачака търпеливо.

— Добре тогава — склони Сиванму, но изражението й остана тревожно. — Татко казва, а също и Пан Куей, близкият му приятел, който е много мъдър и веднъж се яви на изпити за държавен чиновник и замалко, ама за съвсем малко да успее…

— Какво казват те?

— Казват, че Конгресът е направил нещо много лошо, като е изпратил такава голяма флотилия, за да нападне една толкова малка колония само защото е отказала да изправи двама свои граждани пред съда в друг свят. Казват, че правото е на страната на Лузитания, защото изпращането на хора от една планета на друга против волята им означава да ги отделиш от семействата и приятелите им завинаги. Това е все едно да ги осъдиш преди съдебния процес.

— Ами ако са виновни?

— Това трябва да решат съдилищата в собствения им свят, където хората ги познават и могат да преценят престъпленията им справедливо, не Конгресът, който не знае и не разбира нищо, да ги съди от толкова далеч. — Сиванму сведе глава. — Така казва Пан Куей.

Цинджао се опита да превъзмогне отвращението си от предателските думи на Сиванму; важно бе да научи какво мислят обикновените хора, дори да беше сигурна, че самото слушане на тези неща ще разгневи боговете.

— Значи смяташ, че Лузитанската флотилия не е трябвало да се праща?

— Ако могат да изпращат военни кораби срещу Лузитания без никаква сериозна причина, какво ще ги спре да изпратят войски и срещу Път? Ние също сме колония, не сме един от Стоте свята, не сме член на Междузвездния конгрес. Какво ще им попречи да обявят Хан Фейдзъ за предател и да го накарат да отиде до някоя далечна планета, откъдето няма да може да се върне шейсет години?

Тази мисъл беше ужасна. Недопустимо бе Сиванму да намесва баща й в дискусията не защото беше прислужница, а защото бе немислимо който и да било да си помисли, че Хан Фейдзъ може да бъде обвинен в престъпление. Цинджао загуби за миг самообладание и повиши тон:

— Междузвездният конгрес никога няма да обвини моя баща в престъпление!

— Извинявай, Цинджао. Нали каза да повторя думите на баща ми…

— Искаш да кажеш, че баща ти е говорил за Хан Фейдзъ?

— Всички хора в Чжонлей знаят, че Хан Фейдзъ е най-достойният мъж на Път. За нас е голяма чест, че домът на Хан се намира в нашия град.

„Значи — помисли си Цинджао — ти си съзнавала напълно цялата си амбициозност, когато си решила да станеш прислужница на дъщеря му.“

— Не искам да покажа неуважение, нито пък те. Но не е ли вярно, че ако Междузвездният конгрес поиска, може да заповяда на баща ти да се яви на друга планета, за да бъде съден?

— Те никога няма…

— Но възможно ли е? — настоя Сиванму.

— Път е колония — отвърна Цинджао. — Законът го позволява, но Междузвездният конгрес никога няма…

— Ако са го направили с Лузитания, защо да не могат да го направят и с Път?

— Защото ксенолозите на Лузитания са извършили престъпления, които…

— Народът на Лузитания не мисли така. Правителството им отказа да изпрати учените си на съд.

— Това е най-лошото. Как може едно планетарно правителство да си въобразява, че ще прецени по-добре от Конгреса?

— Ама те знаят всичко — възрази Сиванму, сякаш това бе най-очевидното. — Те познават тези хора, тези ксенолози. Ако Междузвездният конгрес заповяда на Път да изпрати Хан Фейдзъ на съд в друг свят за престъпление, което ние знаем, че не е извършил, не мислиш ли, че и ние ще се възпротивим срещу предаването на такъв велик мъж?

— Междузвездният конгрес е извор на правосъдие за всичките Сто свята — отсече Цинджао; спорът беше приключен.

С цялата си наглост обаче Сиванму не замълча.

— Път обаче още не е част от Стоте свята, нали? Ние сме просто една колония. Те могат да си правят каквото искат с нас, а това не е справедливо.

И кимна надуто, сякаш беше убедена, че е излязла победител в спора. Цинджао едва не се разсмя. Всъщност щеше да се разсмее, ако не беше толкова ядосана. Отчасти защото Сиванму я бе прекъснала толкова много пъти и дори се беше осмелила да й противоречи — нещо, което дори учителите й не си бяха позволявали. Все пак наглостта на Сиванму вероятно бе добре дошла и гневът на Цинджао беше знак, че е свикнала прекалено много с незаслуженото уважение, което хората показваха към думите й само защото бяха изговорени от устата на една богоизбрана. Сиванму трябваше да бъде окуражавана да й говори така. Значи в това отношение гневът на Цинджао бе неуместен и тя трябваше да се освободи от него.