Орсън Кард - Ксеноцид

Само го намерихме. Не можахме да го подчиним. Твърде е силен.

И никой не се беше досетил в каква опасност е бил Ендър. Царицата на кошера бе очаквала, че ще може да го подчини, да го превърне в безпаметно оръдие на волята си като всеки друг бъгер.

Заложихме му капан. Открихлге за какво копнее. Обмислихме всичко. Влязохме в това, към което се стреми. Дадохме му филотичен облик. Свързахме го с него. Но не беше достатъчно. Сега ти. Ти.

Валънтайн почувства думата като чук в съзнанието си.

„Тя има предвид мен. Има предвид мен, мен! Аз…“ — Тя положи огромни усилия да си спомни коя е „аз“. — „Валънтайн. Аз съм Валънтайн. Тя има предвид Валънтайн.“

Ти. Ти беше онова, за което копнееше най-много. Не друго.

Това я накара да се почувства неловко. Беше ли възможно военните да са били прави през цялото време? Възможно ли бе жестокото разделяне на Валънтайн и Ендър да го е спасило? Възможно ли беше, ако тя е била с брат си, бъгерите да я използват, за да установят власт над него?

Не. Нямаше да успеем. Ти също си прекалено силна. Ние бяхме обречени. Бяхме мъртви. Той не можеше да ни принадлежи. Но не може да принадлежи и на теб. Вече не. Не успяхме да го подчиним, но се свързахме със съзнанието му.

Валънтайн си представи онова, което й беше хрумнало на кораба. Свързаните хора, семейства, споени с невидими върви, деца за родителите, родители едни с други или със своите родители. Една постоянно променяща се мрежа от свързани хора. Само че сега тя си представи себе си, свързана за Ендър. И след това Ендър, свързан с… Царицата на кошера… царицата, която люлее яйцеполагалото си, и на върха му — главата на Ендър, клатеща се наляво-надясно…

Тя тръсна глава, опита да прогони кошмара.

Ние не го контролираме. Той е свободен. Може да ме убие, ако поиска. Не мога да го спра. Ще ме убиеш ли?

Този път въпросът не беше отправен само към Валънтайн. И този път, докато Царицата на кошера чакаше отговора, през ума й премина друга мисъл. Толкова близка до нейния начин на разсъждение, че ако не очакваше Ендър да отговори, би решила, че е нейна собствена.

„Не — гласеше мисълта, — никога няма да те убия. Аз те обичам.“

И заедно с мисълта я обхвана чувство на искрена любов към Царицата на кошера. Изведнъж представата й за това насекомо се изчисти от всякаква омраза. Тя й се стори величествена, царствена, великолепна. Отблясъците от надкрилията й вече не изглеждаха като мазни петна върху водна повърхност, светлината, отразена от очите й, блестеше като ореол; лъщящите нишки слуз на върха на яйцеполагалото й бяха нишки на живота, като капчици мляко по гръдта на млада майка, примесени със слюнката на детето й. До този момент на Валънтайн й се беше повдигало, но изведнъж тя сякаш започна да боготвори Царицата на кошера.

Тази мисъл в съзнанието й беше на Ендър, знаеше го; точно затова й приличаше толкова на нейна собствена. И това бе неговата представа за Царицата на кошера, познаваше я отдавна, откакто пишеше под псевдонима Демостен. Царицата на кошера наистина беше раман, странна, но все пак способна да разбира и да бъде разбрана.

Образът изчезна и Валънтайн чу някой да плаче. Пликт. През всичките години съвместен живот Валънтайн никога не беше ставала свидетел на такъв израз на слабост от страна на Пликт.

— Bonita — каза Миро.

Това ли само беше видял? Че Царицата на кошера е красива? Връзката между Ендър и Миро сигурно бе слаба — но защо? Може би защото не се познаваха от толкова отдавна или толкова добре, докато Валънтайн го беше познавала цял живот.

Ако обаче това бе причината Валънтайн да приема по-ясно мислите на Ендър, как можеше да се обясни фактът, че Пликт ги чете по-ясно от нея? Възможно ли бе през всичките тези години на изучаване на Ендър, на възхищение от него, без да го познава достатъчно, Пликт да се е свързала с него дори по-силно от собствената му сестра?

Разбира се. Разбира се. Валънтайн бе омъжена. Валънтайн имаше съпруг. Деца. Логично беше филотичната връзка с Ендър да е по-слаба. За разлика от нея Пликт нямаше други връзки, достатъчно силни, за да се конкурират с тази. Тя бе изцяло отдадена на Ендър. Затова в присъствието на Царицата на кошера, която правеше възможно пренасянето на информация по филотичните връзки, тя четеше по-ясно мислите му. Нямаше какво да я разсейва. В самата нея нямаше какво да се противопостави.

Възможно ли бе дори Новиня, която все пак беше свързана с децата си, да е толкова привързана към Ендър? Невъзможно. И ако Ендър го съзнаваше по някакъв начин, това би трябвало да го тревожи. Или да го радва? Валънтайн познаваше достатъчно човешката природа, за да знае, че обожанието е най-голямата съблазън.