Орсън Кард - Ксеноцид

Това мина през съзнанието на Валънтайн, сякаш беше нейна собствена мисъл.

Царицата на кошера поставяше тялото на жив работник само в дупките на яйцата, от които трябваше да се излюпят други царици. Това обаче не беше мисъл на Валънтайн; струваше й се прекалено убедителна. Нямаше начин да знае тази информация и въпреки това мисълта й бе ясна, неподлежаща на съмнение. Точно както Валънтайн си представяше, че древните пророци и мистици са чували гласа на боговете.

— Чухте ли я? Някой поне? — попита Ендър.

— Да — отвърна Пликт.

— Така ми се струва — обади се Валънтайн.

— Какво да чуя? — попита Миро.

— Царицата на кошера. Тя току-що обясни, че поставя работник в дупката само ако от яйцето трябва да се излюпи млада царица. Смята да снесе пет такива яйца. Две вече са положени в дупките им. Поканила ни е специално за да станем свидетели на това. Това е нейният начин да ни каже, че смята да изпрати заселнически кораб в космоса. Снася пет яйца за царици, след това ще изчака да види коя ларва ще е най-силна. Нея ще изпрати.

— Ами другите? — поинтересува се Валънтайн.

— Ако някоя от тях е достатъчно жизнена, ще я завие в пашкул. Така са постъпили и с нея. Останалите ще убие и изяде. Налага се. Ако дори частичка от съперничката докосне някой търтей, който още не се е съешил с тази царица-майка, той ще полудее и ще опита да я убие. Търтеите са много верни съпрузи.

— И всички други са чули това? — попита Миро. Звучеше разочарован. Царицата на кошера не можеше да разговаря с него.

— Да — отвърна Пликт.

— Само част — призна Валънтайн.

— Прочистете съзнанието си колкото можете — посъветва ги Ендър. — Затананикайте си някоя мелодия, това помага.

Междувременно Царицата на кошера почти приключи с поредната серия ампутации. Валънтайн си представи как стъпва върху увеличаващата се купчина крака около царицата и как те започват да пращят като сухи клонки.

Много са меки. Краката не се чупят. Само се огъват.

Царицата отговаряше на мислите й.

Вие сте част от Ендър. Затова ме чувате.

Мислите в съзнанието й ставаха по-ясни. Не толкова натрапчиви, а по-умерени. Валънтайн вече усещаше разликата между думите на Царицата на кошера и собствените си мисли.

— Ouvi — прошепна Миро; беше чул. — Fala mais, escuto. Говори още, чувам те.

филотични връзки. Вие сте свързани с Ендър. Когато говоря с него, вие също чувате. Ехо. Отразени трептения.

Валънтайн опита да си обясни как успява Царицата на кошера да говори Старк в съзнанието й. След това си даде сметка, че царицата почти със сигурност не правеше нищо такова — Миро я чуваше на родния си език, португалски; а Валънтайн всъщност не чуваше нищо на Старк, чуваше английски, на чиято основа бе изграден той, дори американски английски, с който беше израсла. Царицата на кошера не им изпращаше думи на определен език, изпращаше им мисли и мозъците им ги превеждаха на езика, залегнал най-дълбоко в съзнанието им. Когато Валънтайн чу думата „ехо“, последвана от „отразени трептения“, то не означаваше, че Царицата на кошера търси правилната дума. Собственият разум на Валънтайн се мъчеше да опише най-точно това понятие.

Свързани сте с него. Като моя народ. С тази разлика, че вие имате свободна воля. Независими филоти. Всичките сте единаци.

— Това е шега, не упрек — прошепна Ендър.

Валънтайн бе доволна от това пояснение. Първото, което си представяше, когато чуеше думата „единак“, бе разгневен слон, който смачква човек. Това беше спомен от детството, когато й бяха прочели някаква приказка за един самотен мъжкар. Този спомен я плашеше и сега, и не по-малко от тогава. Тя вече негодуваше от присъствието на Царицата на кошера в съзнанието й. Мразеше начина, по който събуждаше заспали кошмари. Всичко, свързано с Царицата на кошера, беше кошмар. Как можеше изобщо да си помисли, че е възможно това същество да е раман? Да, имаше общуване. Прекалено много. Общуване, граничещо с умствено разстройство.

И какво говореше тя — че я чували, защото били филотично свързани с Ендър. Валънтайн си спомни думите на Миро и Джейн по време на пътуването им — възможно ли беше филотичната й връв да е преплетена с тази на Ендър и чрез него с Царицата на кошера? Как бе възможно това? И най-вече как можеше Ендър да се свърже с Царицата на кошера?

Ние го търсихме. Той беше наш враг. Опитваше се да ни унищожи. Искахме да го обуздаем. Като единак.

Изведнъж всичко й се изясни, сякаш внезапно пред нея се отвори врата. Бъгерите не бяха послушни по рождение. Те можеха да имат своя самоличност. Или поне да контролират действията си. Затова Царицата на кошера бе намерила начин да ги овладее, да ги привърже филотично към себе си.