Орсън Кард - Ксеноцид

Ендър зави покрай една ниска постройка.

— Това е — обяви.

Спря колата пред единствената врата на сградата. Входът беше много нисък; на възрастен човек му се налагаше да пълзи на четири крака, за да мине.

— Откъде разбра? — попита Миро.

— Тя така ми каза.

— Джейн ли? — изненада се Миро. Джейн не му беше казвала нищо такова.

— Царицата на кошера — отвърна Валънтайн. — Тя говори директно в съзнанието на Ендър.

— Хитро — отбеляза Миро. — Може ли и аз да се науча?

— Ще видим — отвърна Ендър. — Когато ни приеме. Докато слизаха от колата във високата трева, Валънтайн забеляза, че и Миро, и Ендър все наблюдават Пликт. Разбира се, мълчаливостта й ги караше да се чувстват неловко. Или по-скоро привидната й мълчаливост. Валънтайн смяташе Пликт дори за бъбрива жена, но беше свикнала и когато от време на време се правеше на няма. Ендър и Миро, разбира се, се сблъскваха с извратеното й мълчание за пръв път и то ги смущаваше. А това бе една от главните причини Пликт да мълчи. Тя смяташе, че хората показват истинската си същност именно когато са неспокойни, а сред малкото неща, водещи до такова неопределено безпокойство, бе компанията на човек, който не продумва.

Валънтайн не одобряваше този метод при контактите с непознати, но беше наблюдавала как мълчанията на Пликт карат учениците й (децата на Валънтайн) да се вглъбят в собствените си мисли. Докато Валънтайн и Ендър предизвикваха учениците си с обсъждания, въпроси, спорове, Пликт ги караше да застанат от двете страни на дискусията — да излагат идеите си и след това да ги атакуват, за да опитат да оборят собствените Си аргументи. Този метод вероятно не беше подходящ за повечето хора. Валънтайн бе стигнала до извода, че Пликт се справя толкова добре, защото пълното й безмълвие не означаваше пълна липса на общуване. Настойчивият й, пронизващ поглед сам по себе си бе красноречив израз на скептицизъм. Когато ученикът биваше подложен на въздействието на такъв немигащ поглед, той скоро се поддаваше на собствените си колебания. Всяко съмнение, което бе успял да отхвърли, излизаше на преден план.

Най-голямо дете на Валънтайн, Сифте, наричаше тези едностранни спорове „гледане в слънцето“. Сега Ендър и Миро на свой ред оставаха заслепени пред всевиждащото око и непродумващата уста. На Валънтайн й идеше да им се присмее, да ги успокои. Искаше й се и да потупа приятелски Пликт и да й каже да не се прави на интересна.

Вместо това се приближи до вратата на сградата и я отвори. Нямаше резе. Вратата се отвори лесно. Валънтайн я задържа, Ендър коленичи и пропълзя вътре. Пликт го последва веднага. Миро въздъхна и бавно се отпусна на колене. Пълзенето му се удаваше по-трудно от ходенето — преместваше всеки крайник поотделно, сякаш имаше нужда от обмисляне на следващия си ход. Най-накрая навлезе в тунела. Валънтайн клекна и се промъкна през вратата. Тя беше най-дребна и не се налагаше да пълзи.

Единствената светлина вътре идваше от вратата. Помещението беше безлично, с гол под. Едва когато нагоди зрението си към мрака, Валънтайн забеляза тъмна сянка в единия му край — входът на спускащ се тунел.

— Надолу няма никаква светлина — отбеляза Ендър. — Тя ще ме упътва. Хванете се за ръце. Валънтайн, ти ще вървиш последна, става ли?

— Можем ли да минем прави? — попита Миро; въпросът очевидно беше важен.

— Да. Затова избрах този вход.

Те се хванаха за ръце, Пликт зад Ендър, след нея — Миро. Ендър навлезе в тунела. Беше стръмен и непрогледен. Ендър обаче спря, преди мракът да стане пълен.

— Какво чакаме? — попита Валънтайн.

— Водача.

В този момент се появи и водачът. В тъмнината Валънтайн едва успя да различи тъмните очертания на хилава ръка само с два пръста, която докосна дланта на Ендър. Ендър веднага хвана, единия пръст с лявата си ръка; черният палец за-щипа като с клещи дланта му. Валънтайн премести поглед по ръката на бъгера и опита да различи контурите на притежателя й. Успя да види само ниска фигура и може би лекото проб-лясване на хитиновата обвивка.

Всичко останало се появи във въображението й и тя потрепери.

Миро измърмори нещо на португалски. Значи и той беше повлиян от присъствието на бъгера. Пликт запази мълчание и Валънтайн не успя да разбере дали е разтревожена. Миро направи несигурна крачка напред и я поведе в мрака.

Ендър знаеше колко трудно ще е минаването през тунелите за останалите. Досега само той, Новиня и Ела бяха посещавали Царицата на кошера. Мракът беше ужасно неприятен — Да се движиш безкрайно дълго надолу без помощта на очите си, и само едва доловими звуци да ти подсказват, че наоколо кипи живот.