Орсън Кард - Ксеноцид

— Пълна бъркотия — установи Миро.

— Така изглежда на повърхността — поясни Валънтайн, която помнеше Ров. — Ако влезеш в тунелите обаче, ще видиш, че всичко под земята е подредено. Те следват естествените цепнатини и пластове в скалата. В геологията има подредба и бъгерите умеят да я използват.

— Какъв е смисълът на високите сгради?

— Нивото на подпочвените води ги ограничава отдолу. Ако имат нужда от повече нива, издигат надземни структури.

— За какво толкова са им притрябвали повече нива?

— Не знам — отвърна Валънтайн.

Тъкмо минаваха покрай постройка с височина поне триста метра; напред се виждаха още десетина такива. За пръв път този ден Пликт отвори уста:

— Ракети.

Ендър се усмихна едва забележимо и кимна леко. Значи Пликт бе потвърдила собствените му подозрения.

— За какво? — поинтересува се Миро.

Валънтайн едва се сдържа да не избухне: „Да излетят в космоса, разбира се“, но нямаше да е честно — Миро никога не беше живял в свят, който се стреми да навлезе в космоса за пръв път. За него излизането от планетата означаваше просто да вземе совалка до близката орбитална станция. Единственият космически кораб на Лузитания обаче надали бе подходящ за пренасяне на голямо количество материали, необходими за мащабно космическо строителство. И дори да беше подходящ, Царицата на кошера надали щеше да се обърне към хората за помощ.

— Какво строи тя, космическа станция ли? — поинтересува се Валънтайн.

— Така мисля — отвърна Ендър. — Но толкова много ракети, и то големи… мисля, че възнамерява да я построи наведнъж. Вероятно с цената на някои от ракетите. Каква мислиш, че е целта й?

Валънтайн едва се сдържа да не му се тросне: „Откъде да знам?“ След това си даде сметка, че този въпрос всъщност не е зададен към нея. Защото Ендър отговори почти веднага. Значи явно бе попитал компютъра в ухото си. Не, не „компютъра“. Джейн. Той питаше Джейн. На Валънтайн все още й беше трудно да приеме, че макар в колата да бяха четирима души, имаше още един, наблюдаващ и слушащ всичко през кристалите в ушите на Ендър и Миро.

— Тя трябва да издигне всичко наведнъж — отговори си сам Ендър. — Всъщност, ако се съди по отделените газове тук, Царицата на кошера е разтопила толкова метал, че да построи не само космическа станция, а и два малки кораба за далечни пътувания като използваните в първата експедиция на бъгерите. Тяхната версия на заселнически кораби.

— Преди пристигането на флотилията — обади се Валънтайн.

Изведнъж всичко й стана ясно. Царицата на кошера се готвеше да емигрира. Тя нямаше намерение да остави вида си затворен на една планета, която отново ставаше мишена на „Докторчето“.

— Виждаш къде е проблемът — обясни Ендър. — Тя не ни казва какво има намерение да прави, затова се налага да разчитаме на наблюденията на Джейн и на догадки. А догадките ми не чертаят много приятна картина.

— Какво лошо има в напускането на планетата от бъгерите? — поинтересува се Валънтайн.

— Не само бъгерите — намеси се Миро.

Валънтайн се досети за другата връзка. Затова пекениносите бяха дали разрешение на Царицата на кошера да замърсява толкова жестоко планетата им. Затова бяха приготвени два кораба.

— Един кораб за Царицата на кошера и един за пекениносите.

— Това възнамеряват — потвърди Ендър. — Всъщност обаче това са два кораба за Десколадата.

— Nossa Senhora 1 1 Света Богородице (порт.) — Б. пр. — прошепна Миро.

Валънтайн почувства, че я побиват тръпки. Стремежът на Царицата на кошера да запази вида си беше едно. Ала съвсем друго бе разпространението на смъртоносния, адаптиращ се с главоломна скорост вирус из други светове.

— Сега разбирате в какво затруднение съм — продължи Ендър. — Разбирате защо не иска да ми каже какво прави.

— Ти обаче и без това не можеш да я спреш, нали? — попита Валънтайн.

— Може да предупреди флотилията на Конгреса — намеси се Миро.

Точно така. Десетки тежко въоръжени космически кораби, приближаващи Лузитания от всички посоки — ако бъдат предупредени за двата кораба, напускащи планетата, ако получат информация за траекторията им, можеха да ги пресрещнат. Да ги унищожат.

— Не можеш — каза Валънтайн.

— Не мога да ги спра, но не мога и да ги пусна. Ако ги спра, това означава да причиня унищожението на бъгерите и прасенцата едновременно. Ако ги оставя да отлетят, рискувам живота на цялото човечество.

— Трябва да говориш с тях. Трябва да постигнеш някакво споразумение.