Орсън Кард - Ксеноцид

— Каква полза от споразумение с нас? Ние не можем да говорим от името на цялото човечество. А ако ги заплашим, Царицата на кошера просто ще унищожи всичките ни сателити, вероятно и ансибалите ни. Тя така или иначе може да го направи, за да се презастрахова.

— Тогава наистина ще бъдем изолирани — съгласи се Миро.

— От всичко.

На Валънтайн й бяха нужни няколко секунди, за да се досети, че и двамата мислят за Джейн. Без ансибалите нямаше да могат да разговарят с нея. А без сателитите в орбита около Лузитания тя щеше да е сляпа за останалата част от вселената.

— Ендър, не разбирам — призна Валънтайн. — Царицата на кошера наш враг ли е?

— Това е въпросът, нали? Това е проблемът при възстановяването на вида й. Тя вече е напълно свободна, не е увита в пашкул, скрит в торба под леглото ми. Сега Царицата на кошера ще действа за запазване на вида си.

— Но, Ендър, не може да има нова война между хората и бъгерите!

— Ако към Лузитания не пътуваше човешка военна флотилия, този проблем нямаше да съществува.

— Нали Джейн прекъсна връзките им? Не могат да получат заповед за използване на „Докторчето“.

— Засега. Само че, Валънтайн, защо мислиш, че Джейн рискува живота си, като прекъсна връзката им?

— Защото заповедта е била издадена.

— Междузвездният конгрес изпрати заповед за разрушаване на тази планета. И сега, след като Джейн показа на какво е способна, те ще бъдат още по-твърдо решени да ни унищожат. Щом открият начин да отстранят Джейн, те ще действат още по-безкомпромисно.

— Казал ли си на Царицата на кошера?

— Още не. Не съм сигурен обаче колко може да научи от съзнанието ми, без аз да го искам. Не съм в състояние да контролирам средствата й за комуникация.

Валънтайн постави ръка на рамото на брат си:

— Затова ли опита да ме убедиш да дойда и да се срещна с нея? Защото не искаш да научи истинската заплаха?

— Просто не искам повече да се срещам с нея. Защото я обичам и се боя от нея. Защото не съм сигурен дали да й помагам, или да се опитам да я унищожа. И защото изпрати ли тези ракети в космоса, което вероятно е въпрос на дни, тя може да унищожи възможността да я спрем. Да прекъсне връзката ни с останалата част от човечеството.

А също (което той пак пропусна да каже) да прекъсне връзката на Ендър и Миро с Джейн.

— Мисля, че непременно трябва да говорим с нея — рече Валънтайн.

— Или да я убием — добави Миро.

— Сега вече знаете проблема ми — каза Ендър. Продължиха в мълчание.

Входът към обиталището на Царицата на кошера беше една постройка, която не се различаваше по нищо от всички останали. Нямаше специална стража — всъщност в целия град не бяха видели нито един бъгер. Валънтайн си спомни как навремето, в първия си колониален свят, се бе опитвала да си представи как би трябвало да изглежда един обитаван бъгерски град. Сега знаеше — изглеждаха абсолютно по същия начин като необитаваните. Никъде не се виждаха тълпи забързани бъгери като мравки около мравуняк. Знаеше, че някъде, на открито, има ниви и градини, но никоя от тях не се виждаше оттук.

Защо й носеше облекчение това?

Тя се досети за отговора още преди да си зададе въпроса. Беше прекарала детството си на Земята по време на войните срещу бъгерите. Насекомовидните същества бяха властвали над кошмарите й, както бяха ужасявали всяко дете на планетата. Малцина обаче бяха човеците, виждали бъгерите лице в лице, и малко от тях бяха живи в детските й години. Дори в първата си колония, където останките от бъгерската цивилизация я обграждаха отвсякъде, тя не беше попаднала дори на едно-единствено изсъхнало бъгерско тяло. Цялата й представа за тези същества се крепеше на ужасяващите образи от видеофилмите.

И все пак не беше ли тя първият човек, прочел книгата на Ендър „Царицата на кошера“? Не беше ли тя първата, заедно с Ендър, която бе започнала да мисли за Царицата на кошера като за личност, притежаваща своя собствена красота?

Тя беше първа, но това не означаваше много. Всеки жив човек по това време бе израсъл с моралните ценности, оформени до голяма степен от „Царицата на кошера“ и „Хегемона“. Докато двамата с Ендър бяха единствените, останали живи от времето на омраза срещу бъгерите. За Миро и Пликт първата среща с Царицата на кошера нямаше да има същата емоционална тежест, както за нея.

„Аз съм Демостен — напомни си тя. — Аз съм теоретикът, който определи бъгерите като рамани, чужд вид, който може да бъде разбран и приет. Трябва просто да преодолея предразсъдъците от детството си. Скоро цялото човечество ще научи за възраждането на Царицата на кошера; срамно ще е, ако само Демостен не може да я приеме като раман.“