Орсън Кард - Ксеноцид

Но вероятно според Ендър можеше. Може би в тези поля с капим той виждаше вируса на Десколадата, развиващ се със стремителна бързина, заплашващ да унищожи човешкия род и сродните му видове. Може би за него полето бе изпълнено с не по-малко свирепи вълни от океана.

Моряците й се смееха, не подигравателно, а добронамерено, като родители, които се смеят на страховете на детето си.

— Тези вълни са нищо. Да видиш само двайсетметровите! Ендър бе външно спокоен като моряците. Разговаряше непринудено с нея, с Миро и мълчаливата Пликт, но сякаш таеше нещо. Дали между него и Новиня работите не вървяха?

Валънтайн не ги беше наблюдавала достатъчно дълго заедно и не знаеше кое е нормалното държание между тях и кое е израз на напрежение; очевидно обаче не бяха скарани. Затова може би проблемите на Ендър се кореняха в задълбочаващата се пропаст между него и жителите на Милагре. Това беше възможно. Валънтайн добре помнеше колко трудно й бе да спечели одобрение в Трондхайм, а се беше омъжила за човек с огромен престиж там. Как ли стояха нещата с Ендър, живеещ с жена, чието семейство вече се е дистанцирало от останалите жители на Милагре? Възможно ли бе да не е оздравил това общество толкова пълно, колкото всички смятаха?

Невъзможно. Когато Валънтайн се срещна с кмета Ковано Зелжезо и със стария епископ Перегрино тази сутрин, те показаха искрена привързаност към Ендър. Валънтайн бе присъствала на твърде много срещи, за да умее да различи официалната любезност, политическото двуличие и истинското приятелство. Ако Ендър се чувстваше отчужден от тези хора, то не беше по тяхна вина.

„Опитвам се да си правя прекалено много изводи от това — помисли си Валънтайн. — Ако Ендър изглежда странен и отчужден, това вероятно е, защото сме живели разделени твърде дълго. Или може би се смущава от този постоянно сърдит младеж, Миро; или от Пликт, с нейното мълчаливо възхищение от Андрю Уигин. А може би причината е просто моето настояване да се срещна с Царицата на кошера, преди да съм видяла който и да е от водачите на прасенцата. Няма логика да търся причината за разсеяното му държание извън сегашната му компания.“

Забелязаха града на Царицата на кошера по големия облак дим.

— фосилни горива — обясни Ендър. — Тя ги изгаря в огромни количества. При нормални условия нямаше да постъпва така. Цариците-майки се грижат много за световете, които обитават, и никога не замърсяват толкова. Напоследък обаче бързат много и Човек ми каза, че й е разрешил да гори и замърсява колкото е необходимо.

— Необходимо за какво? — поинтересува се Валънтайн.

— Човек не казва, нито Царицата на кошера, но аз имам някои предположения. Мисля, че и ти ще се досетиш.

— Да не би прасенцата да се надяват да се развият в напълно индустриализирано общество за едно поколение и да разчитат за това на Царицата на кошера?

— Надали. Те са твърде консервативни за това. Искат да усвоят всички знания на света, но не изпитват особено желание да се обградят с машини. Имай предвид, че дърветата им доставят всички полезни инструменти. Това, което ние наричаме индустрия, ще им се види като вандалщина.

— Какво тогава? Защо е този пушек?

— Питай нея. Може би с теб ще бъде искрена.

— Ще я видим ли лично? — попита Миро.

— О, да. Или поне ще бъдем в нейно присъствие. Тя може дори да ни докосне. Но може би колкото по-малко видим, толкова по-добре. Там, където живее тя, обикновено е тъмно, освен ако не й е дошло времето да снася. В такъв случай има нужда да вижда и работниците прокопават тунели, за да й осигурят светлина.

— Нямат ли изкуствено осветление?

— Никога не са използвали такова, дори на космическите кораби, които дойдоха в Слънчевата система по време на войните срещу бъгерите. Те виждат топлината, както ние светлината. Всеки източник на висока температура е ясно различим за тях. Дори ми се струва, че подреждат източниците си на топлина по начин, който може да бъде определен като естетичен. Термално рисуване.

— Защо й е тогава светлина при снасяне? — попита Валънтайн.

— Не бих го нарекъл точно ритуал — Царицата на кошера презира всяка човешка религия. Нека го определя като тяхно генетично наследство. Без слънчева светлина не може да се снасят яйца.

Влязоха в града на бъгерите.

Валънтайн не се изненада от онова, което завариха — все пак в детството си двамата с Ендър бяха живели в първата колония на Ров, бивш бъгерски свят. Знаеше обаче, че тази първа среща ще бъде пълна с изненади за Миро и Пликт, и всъщност дори тя се почувства леко объркана. Не че в града имаше нещо странно. Виждаха се постройки, повечето ниски, но изградени на същия принцип като човешките. Странното идваше от безпорядъка на разположението им. Нямаше улици, покрай които сградите да бъдат подредени с фасади, гледащи в една посока. Нито пък имаше някакво съответствие във височината им. Някои представляваха просто покриви, едва показващи се от земята; други се издигаха високо. Бои очевидно се използваха само за консервация, не и за украса. Ендър бе предположил, че източниците на топлина се използват за естетическо оформление — очевидно нищо друго.