Орсън Кард - Ксеноцид

Олядо, с блестящи сиви очи, прегърнал една красива жена, заобиколен от шест деца, най-малкото от които — бебе, най-голямото — девойка. Макар с нормални очи, децата пак бяха наследили разсеяното изражение на баща си. Те не гледаха, те зяпаха. За Олядо това бе нормално; на Миро му мина обезпокоителната мисъл, че по-малкият му брат може би е сложил началото на род двуноги записващи устройства, които събират впечатления само за да ги покажат по-късно, но никога със собствено мнение. Не, това сигурно беше илюзия. Миро никога не се бе чувствал комфортно с Олядо и вероятно това се отнасяше и за децата му. Майката бе доста красива. Вероятно още не беше минала четирийсетте. На колко години се беше омъжила за Олядо? Каква бе тази жена, че да приеме мъж с изкуствени очи? Дали Олядо не записваше как правят любов и после не й пускаше записите, за да й покаже как изглежда тя в неговите очи?

Миро веднага се почувства засрамен от тази мисъл.

„Само това ли мога забележа у Олядо — недъга му? След всички тези години, през които съм го познавал? Как тогава мога да очаквам да видят друго у мен освен недъзите ми?

Това заминаване се оказа добра идея. Радвам се, че Андрю го предложи. Само дето нямаше смисъл да се връщам. Какво правя тук?“

Сякаш против волята си Миро се обърна към Валънтайн. Тя се усмихна, прегърна го и каза:

— Не е толкова зле.

„Толкова зле, колкото кое?“ — помисли си той.

— На мен ми остана само един брат, да ме посрещне — продължи тя. — За теб са дошли всичките ти близки.

— Така е.

Едва тогава заговори и Джейн, гласът й проехтя в ухото му:

— Не всички.

„Млъквай“ — сряза я мълчаливо Миро.

— Само един брат ли? — попита Андрю Уигин. — „Само“ аз ли?

Говорителя на мъртвите излезе напред и прегърна сестра си. Ала не забеляза ли Миро и тук известна резервираност? Възможно ли бе Валънтайн и Андрю Уигин да се срамуват да изразят чувствата си един към друг? Възможно ли бе да се стесняват? Или просто се чувстваха чужди?

— Много си остаряла — установи Андрю. — Слаба като вейка. Якт не се ли грижи за теб?

— Тази Новиня не готви ли? — контрира Валънтайн. — И изглеждаш по-глупав отвсякога. Идвам точно навреме, за да стана свидетел на пълното закърняване на мозъка ти.

— Аз пък мислех, че идваш да спасиш света ми.

— Вселената. Но първо теб.

Тя отново постави ръка на рамото на Миро. Другата й длан почиваше на рамото на Андрю. Заговори към останалите:

— Толкова сте много, но аз имам чувството, че ви познавам всички. Надявам се скоро да изпитате същото към мен и семейството ми.

„Така непринудена. Тъй способна да предразполага хората. Дори мен — мислеше си Миро. — Тя просто управлява хората. Както го върши Андрю Уигин. От него ли го е научила, или той го е усвоил от нея? Все пак Питър е бил най-великият манипулатор на всички времена, първият Хегемон. Какво семейство. Не по-малко странно от моето. Само че тяхното е заради гениите в него, докато моето е такова заради болката, която споделяме толкова години, заради изкривяването на душите ни. И аз съм най-странният, най-повреденият от всички. Андрю Уигин дойде да изцери раните между нас и се справи добре. Но вътрешното изкривяване, може ли някога да бъде изправено?“

— Какво ще кажете за един пикник? — предложи Миро. Този път всички се засмяха.

„Как стана това, Андрю, Валънтайн? Успях ли да ги предразположа? Успях ли да изгладя нещата? Успях ли да им помогна да се направят, че се радват да ме видят, че имат представа кой съм?“

— Тя искаше да дойде — прошепна Джейн в ухото му. „Млъквай — сряза я отново Миро. — И без това аз не исках да я видя.“

— Само че тя ще дойде да те види по-късно. „Не.“

— Омъжена е. Има четири деца. „Това вече не ме засяга.“

— Не е произнасяла името ти в съня си от години. „Мислех, че си ми приятелка.“

— Приятелка съм ти. Мога да чета мислите ти.

„Ти си злобна стара кучка и не можеш да четеш нищо.“

— Ще дойде да те види утре сутринта. В дома на майка ти.

„Аз няма да съм там.“

— Мислиш ли, че можеш да го избегнеш?

По време на този разговор с Джейн Миро не чуваше нищо от това, което се говореше около него, но то нямаше значение. Съпругът и децата на Валънтайн бяха слезли от кораба и тя ги представяше на останалите. Най-вече на чичо им, разбира се. Миро остана изненадан от страхопочитанието, с което се обръщаха към него. Все пак те знаеха кой е. Ендър Ксеноцида, да, но също Говорителя от името на мъртвите, авторът на „Царицата на кошера“ и „Хегемона“. Миро знаеше всичко това, разбира се, но първата му среща с Уигин бе изпълнена с враждебност — тогава той беше един прост Говорител на мъртвите, проповедник на хуманността, който изглеждаше решен да преобърне семейството на Миро нагоре с краката. Както и направи.