Орсън Кард - Ксеноцид

Какво да направи при това положение? Как да му каже? Ала можеше ли да мълчи?

— Кой е твоят господар? Конгресът или боговете?

— Първо боговете. Те винаги са на първо място.

— В такъв случай трябва да ти кажа, че боговете са онези, които са скрили флотилията от нас. Ако го кажеш обаче на Конгреса, те ще ти се подиграват и ще те съсипят. — Изведнъж й хрумна нова мисъл. — Ако боговете са спрели флотилията, значи все пак тя е била изпратена против волята им. А ако Междузвездният конгрес е изпратил флотилията против волята им…

Баща й вдигна ръка, за да я накара да замълчи. Тя млъкна и сведе глава в очакване.

— Разбира се, че са го направили боговете — каза той. Думите му й донесоха едновременно облекчение и чувство за срам. „Разбира се“, бе казал той. Нима го е знаел през цялото време?

— Всичко, което става по света е по волята на боговете. Но не си мисли, че знаеш защо. Казваш, че са спрели флотилията, защото не одобряват мисията й. Аз обаче твърдя, че Конгресът изобщо нямаше да я изпраща, ако боговете не го желаеха. В такъв случай не е ли възможно боговете да са спрели флотилията, защото мисията й е толкова велика и благородна, че човечеството не е достойно за нея? Или да са я скрили, за да поставят по-тежко изпитание пред теб? Едно е сигурно: боговете позволиха на Междузвездния конгрес да управлява по-голямата част от човечеството. Докато той има одобрението на боговете, ние от Път трябва да следваме нарежданията му безропотно.

— Не съм искала да се противопоставям… Не можа да довърши тази очевидна неистина. Баща й я разбираше идеално:

— Чувам как гласът ти заглъхва и думите ти изчезват в нищото. Това е, защото осъзнаваш, че не са верни. Ти имаше намерение да се противопоставиш на Конгреса въпреки всичко, което съм те учил. — Гласът му стана по-мек. — Искала си да го направиш заради мен.

— Ти си един от предците ми. Дължа ти по-голямо уважение, отколкото на тях.

— Аз съм ти баща. Ще стана един от предците ти едва след смъртта си.

— Заради мама тогава. Ако те някога загубят подкрепата на небесата, аз ще съм най-страшният им враг, защото ще продължавам да служа на боговете.

Още докато изричаше думите, тя си даде сметка, че това е една опасна полуистина. Броени минути по-рано, преди да бъде хваната в безизходица на прага, не беше ли готова да измени дори на боговете заради баща си?

„Аз съм най-недостойната и ужасна дъщеря“ — помисли си горчиво.

— Искам да знаеш, ярка моя дъще, че противопоставянето на Конгреса никога няма да ми донесе добро. Нито на теб. Аз обаче ти прощавам за тази прекомерна любов към мен. Това е най-милият, най-благородният от греховете.

Той се усмихна. Това я поуспокои — да го види усмихнат, макар че тя не заслужаваше одобрението му. Цинджао отново възвърна способността си да мисли, да се съсредоточи върху загадката.

— Ти си знаел, че боговете са причинили това, но ме накара да търся отговора.

— Задавала ли си си обаче правилния въпрос? Въпросът, на който трябва да отговорим, е: „Как са го направили боговете?“

— Откъде мога да знам? Може да са унищожили флотилията или да са я скрили, или да са я преместили на някое скришно място на запад…

— Цинджао! Погледни ме. Чуй ме добре.

Тя го погледна. Рязката му заповед й помогна да се успокои, да се съсредоточи.

— Опитвал съм се да те науча на това цял живот, но сега трябва да го запомниш веднъж завинаги. Боговете са причина за всичко, което се случва, но те никога не се намесват пряко. Слушаш ли ме?

Тя кимна. Беше чувала тези думи стотици пъти.

— Слушаш ме, но въпреки това не разбираш, дори сега — продължи баща й. — Боговете са избрали народа на Път, Цинджао. Само ние сме дарени със способността да чуваме гласовете им. Само на нас е позволено да виждаме, че те са причината на всичко, което е било, е и ще бъде. За всички други народи техните дела остават скрити, една мистерия. Твоята задача не е да откриеш истинската причина за изчезването на Лузитанската флотилия — всички на Път ще разберат веднага, че това е станало по волята на боговете. Задачата ти е да разбереш как са замаскирали действията си, за да го постигнат.

Цинджао почувства, че й се вие свят. Толкова сигурна бе, че е открила отговора, че е изпълнила задачата си! Сега разбираше, че се е лъгала. Отговорът й беше верен, но задачата й се оказваше друга.

— В момента, тъй като не можем да открием естествено обяснение, боговете стоят на показ пред цялото човечество, пред вярващи и неверници. Боговете са голи и ние трябва да ги облечем. Трябва да открием каква последователност от събития са създали те, за да обяснят изчезването на флотилията, за да изглежда това събитие естествено и за безбожниците. Мислех, че си го разбрала. Ние служим на Междузвездния конгрес, но така служим и на боговете. Боговете искат да излъжем Конгреса и Конгресът се оставя да бъде заблуден.